Определение № 9301 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9250/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 176а, ал. 3 АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ЗФЗ), подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Цикова. Жалбата е срещу определение № 1955 от 05.08.2026 г. по адм. дело № 295/2026 г. по описа на Административен съд – София-област. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго определение, с което да бъде намален размерът на присъденото адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба – "БГ Плант" ООД, чрез процесуален представител адвокат П. Проданова, с писмен отговор е изложил съображения за неоснователност на частната жалба, съответно – за правилност на обжалваното определение. Моли частната жалба да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на изпълнителния директор на ДФЗ, за изменение на решение № 971/06.07.2026 г. по адм. д. № 295/2026 г. по описа на Административен съд – София-област, в частта му за разноските. С тази част от решението си съдът е осъдил Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на "БГ Плант" ООД сумата от 5025.56 евро разноски по делото, от които 5000 евро разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е взел предвид направеното възражение за прекомерност и е приел същото за неоснователно. Освен това съдът се е позовал на решение от 25.01.2024 г. по дело С–438/2022 на СЕС и на сравнително високата правна и фактическа сложност на делото и защитимият финансов интерес. Обжалваното определение е правилно като краен резултат, макар и не по изложените в него мотиви. Спорът по делото касае заплатеното от "БГ Плант" ООД адвокатско възнаграждение в размер на 5000 евро, за което няма спор, че е действително заплатено и искането на "БГ Плант" ООД за присъждане на тези разноски е било своевременно направено. Оспорва се единствено неуважаването на направеното от изпълнителния директор на ДФЗ възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5, изр. първо ГПК (изм. ДВ бр. 17 от 13.02.2026 г.) ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. От страна на изпълнителния директор на ДФЗ е направено на три пъти възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение – с молба от 08.06.2026г., с писмени бележки от 12.06.2026г. и с молба от 26.06.2026г. При всички тях обаче възражението за прекомерност не е било мотивиране, каквото е изискването на чл. 78, ал. 5, изр. първо ГПК след изменението на тази разпоредба с ДВ бр. 17 от 13.02.2026 г. И на трите посочени места от изпълнителния директор на ДФЗ се съдържа общо и бланкетно възражение за прекомерност - "в условията на евентуалност правим възражение за прекомерност за адвокатския хонорар на насрещната страна – същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК“. Същевременно доказателство на направените от "БГ Плант" ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 евро са били представени още с подаването на жалбата (като приложение към нея). Затова след като частният жалбоподател не е направил своевременно - до последното заседание по делото, мотивирано възражение за прекомерност, то няма основание за неговото уважаване. Конкретните мотиви за прекомерност от изпълнителния директор на ДФЗ са изложени едва в молбата за изменение на решението, в частта му за разноските. Към този момент обаче това е било преклудирано. Обосновката на възражението следва да бъде направена до приключване на последното заседание по разглеждане на жалбата. Обстоятелството, че жалбоподателят не е бил представляван от упълномощен пълномощник на двете съдебни заседания по делото е въпрос на негова процесуална преценка и риск. Липсата на проявена процесуална активност и съответно решението за неявяване в откритите заседания, по време на които частният жалбоподател е могъл да направи мотивирано възражение срещу размера на предявените от жалбоподателя разноски, не могат да бъдат преодолени чрез излагане на допълнителни аргументи в производството по искането за изменение на решението в частта за разноските. Още повече, че, както вече се каза, доказателство на направените от "БГ Плант" ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 евро са били представени още с подаването на жалбата (като приложение към нея). Затова изпълнителния директор на ДФЗ е имал процесуална възможност да мотивира своевременно възражението си за прекомерност. Предвид изложеното при липса на мотивирано възражението за прекомерност няма основание за намаляване на заплатените от "БГ Плант" ООД разноски за адвокатско възнаграждение. Затова правилно като краен резултат тези разноски са присъдени в пълният им размер, респ. правилно с обжалваното решение е отказано същите разноски да бъдат намалени. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, което налага оставянето му в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, във вр. чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,