Определение № 394 от 07.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1941/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на „Д.-О. ” срещу тази част (имаща характер на определение) на Решение № 415 от 04.03.2015 год. по г.р.д.№ 2669/2014 год. на Софийски апелативен съд с което е оставено без разглеждане искането на дружество за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. В нея се съдържат доводи по основателността на искането за изменение на решението на САС в частта за разноските. Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане молбата на „Д.-О. ” за изменение на решението в частта за разноските, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че тя е депозирана в срока по чл.248 ал.1 ГПК, но е недопустима, поради това, че молителят-въззиваем не е представил списък по чл.80 ГПК. Настоящата съдебна инстанция счита, че въззивното определение е правилно, поради следното: Както правилно е посочил съставът на САС, непредставянето на списък по чл.80 ГПК преклудира искането за изменение на решението в частта за разноските. Обжалваното решение имащо характер на определение в тази част) е в съответствие със задължителна съдебна практика – т.8 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, поради което следва да бъде потвърдено. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.