Определение № 1121 от 12.03.2024 г. на ВКС по д. № 1889/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по чл.248, ал.1 ГПК е постъпила молба от „Хот Спрингс-Баня“ ЕООД, ответник по касационната жалба, чрез адв. П. с искане за допълване на постановеното от ВКС определение по чл.288 ГПК с №3145/23.10.2023 г., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №55/02.02.2023 г., постановено по в.гр.дело №873/2022 г. на Окръжен съд-Благоевград, като се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 2 000лв.. Ответникът по молбата Л. С. С., чрез пълномощника си адв.П. я оспорва като неоснователна. Смята, че няма списък на разноските поради което молбата е недопустима, но и няма доказателства възнаграждението да е заплатено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се има в предвид, че спорът между страните е трудов и размерът на адвокатското възнаграждение е минималния размер на месечната работна заплата към договора за правна защита. Настоящият състав на ВКС намира молбата за допустима и частично основателна: присъждането на разноските е поискано своевременно с отговора на касационната жалба, с приложени към него доказателства за заплащането на сумата от 2000 лв. в брой – договор за правна защита от 31.03.2023 г. с характер на разписка в частта, удостоверяваща плащането на адв. възнаграждение – ТР №6/13 г. ОСГТК. С определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване и с което в случая приключва производството пред ВКС, съдът е пропуснал да се произнесе за разноските, които се дължат на ответника по касационната жалба. Представянето на списък на разноските не е необходимо след като в случая се иска допълване в предвид липсата на произнасяне по направеното искане в отговор на касационната жалба за присъждане на разноски, а не за изменение на вече присъдени разноски, едва в който случай е необходимо да е представен и списък на разноските. Налице са предпоставките за допълване на определението с присъждане на разноски на осн. чл.78, ал. 3 ГПК и по реда на чл.248 ГПК. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. при определяне на отговорността за разноски, в случай на възражение за прекомерност от ищеца/ касатор/ и при преценка относно размера на адвокатското възнаграждение в тази връзка следва да съобрази конкретно от една страна това, че в случая делото, касае трудов спор между страните и то само искове за отмяна на уволнение и за възстановяване на предишната работа, не се отличава с фактическа и правна сложност и от друга страна обемът на извършените действия, изготвяне на отговор на касационна жалба без явяване в съдебно заседание с участието на пълномощника и с оглед на тези критерии да определи справедливо и съответно адвокатско възнаграждение, което и насрещната страна да понесе като отговорност за разноски. В настоящия случай при съобразяване на гореизложеното и това, че отговорността за разноски се свързва с отговорността за вреди от неоснователни действия при неоснователно предизвикан правен спор от ищеца спрямо ответника- жалбоподател, ищецът, касатор следва да понесе направените разноски от ответника, които в случая се явяват прекомерни и следва да се присъдят в по-нисък размер и определени в съотношение от ѕ от минималната работна заплата за страната към датата на договора за правна защита на ответника по касация/ от 780лв./ и в размер на от 585лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.,