Определение № 279 от 04.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5177/2013 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1 ГПК. Н. С. Н. е поискал да се отмени влязлото в сила решение от 18.03.2013 г. по в. т. д. № 73/2013 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 171 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 410/2010 г. на Великопреславския районен съд. Молителят твърди, че ответникът по делото Сдружение «Съюз на архитектите в България» е представляван от лице без представителна власт, тъй като няма преупълномощаване от адвокат Г. Г. - процесуален представител на страната за първоинстанционното производство, на адвокат Женя П. и адвокат Р. Б. за въззивната инстанция. Като приел декларираните в съдебно заседание твърдения на нелегитимен защитник и доводите в представените писмени защити за нищожност на договор, от който е видна началната дата на владението, имаща значение за придобивната давност, и оттам - за основанието на иска, Шуменският окръжен съд е допуснал нарушение на съответните процесуални правила, съставляващо основание за отмяна по чл. 305, ал. 1 т. 6 ГПК. Позовава се и на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът Сдружение «Съюз на архитектите в България» счита, че молбата е недопустима, а по същество - неоснователна. При проверката за допустимост на молбата за отмяна Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Съгласно чл. 303 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да поиска заинтересованата страна. Това е тази страна по делото, обвързана от неизгодно за нея решение, което е неправилно поради порок по чл. 303, ал. 1, т.т. 1-7 ГПК, който я засяга. Следователно, правото за отмяна предполага кумулативната даденост на посочените условия. В разглеждания случай молителят се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Според тази разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29. Следователно, за да е налице това основание, е необходимо не насрещната страна, а самият молител да е бил засегнат от съответния порок. Като процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд, молителят сочи липса на представителна власт по отношение на ответника, а не на самия себе си. Евентуалното наличие на такова нарушение не касае правото на молителя да бъде представляван по предвидения в закона ред. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, макар и посочено от молителя, не е обосновано и подкрепено с представяне на писмени доказателства. В обобщение, молителят не разполага с право на молба за отмяна, поради което подадената молба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.