Определение № 2606 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 597/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. П. С. срещу Определение № 1484/12.12.2024 г. по адм.дело № 342/2024 г. по описа на Административния съд-Ямбол, в частта с която е оставена без разглеждане исковата му молба за заплащане на обезщетение за сумата от 10 000 лева срещу Административен съд-Бургас поради лишаването му от достъп до информация, поради непредставяне на документи, както и в частта с която е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ. От съдържанието на частната жалба се извлича оплакване, че при постановяването на обжалвания съдебен акт е допуснато съществено процесуално нарушение и същото е незаконосъобразно. Поискана е отмяната на определението в обжалваната част. Възражение по частната жалба не е постъпило. След като провери доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административния съд-Ямбол е образувано след като по исковата молба на С. С., с която е предявен иск срещу Административен съд Бургас за обезщетение, поради лишаването му от достъп до информация, поради непредставяне на документи по адм.дело № 1851 от 2023 г., делото е изпратено от АдмС-Бургас на АдмС-Ямбол на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ. В исковата молба е имало и отправено искане за освобождаване от съдебни такси и разноски, както и искане за предоставяне на правна помощ по реда на чл.21, т.1 и т.2 от ЗПП. С Определение № 1484/12.12.2024 г. по адм.дело № 342/2024 г. по описа на Административния съд - Ямбол, съдът е освободил С. С. от внасяне на държавна такса, оставил е без уважение молбата за предоставяне на безплатна правна помощ и е оставил без разглеждане исковата молба на ищеца, като е счел същата за очевидно недопустима. Определението на административния съд в едната от обжалваните части е неправилно. Настоящата инстанция намира, че ако исковата молба страда от пороци или претенция е била неясна за съда, той е следвало да даде първо указания за отстраняване на нередовностите по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК преди да прекрати производството по делото. Освен това, съдът се е произнесъл по поставените в исковата молба въпроси и твърдения за нарушено право на достъп до правосъдие чрез непредставяне на документи, като ги е коментирал като относими към допустимостта на предявените пред него искове, но всъщност това биха били въпроси по основателността на иска, след отстраняване на евентуалните нередовности на исковата молба. За да гарантира защита на правата на страната, след като е отхвърлил молбата за предоставяне на правна помощ, съдът е следвало да даде указания на страна и нов срок за отстраняване на нередовностите - съгласно чл.259, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК във вр.с чл.144 от АПК с подаването на молба за правна помощ срокът се прекъсва, докато молбата се разглежда и от влизане в сила на определението, с което молбата е отхвърлена, започва да тече нов срок. Така мотивираният правен резултат води до извода за незаконосъобразност на обжалваното пред настоящата инстанция определение в частта, с която исковата молба на С. С. е оставена без разглеждане. По изложените съображения обжалваният съдебен акт, в тази част следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Доколкото от съдебния състав са изложени мотиви по съществото на спора делото следва да се разпредели на друг състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Обжалваното определение в частта, с която искането за предоставяне на правна помощ е отхвърлено е правилно, поради това основанието по чл.24, т.1 от ЗПП, поради което в тази част, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение