Определение № 1246 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 812/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Й. М. срещу определение рег. 60 от 7.1.2026 г. по гр.д.№4883 по описа за 2024 г. на Русенския районен съд, X граждански състав, с което е върната постъпилата в Русенския районен съд под вх.№38510 от 9.12.2025 г. молба за отмяна на влязлото в сила решение по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради което моли да бъде отменено и молбата за отмяна да бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда производството по молбата за отмяна на влязло в сила решение, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Частният жалбоподател е подал молба за отмяна на влязло в сила решение на Русенския районен съд, позовавайки се на неистинност на документи, на които е основано решението. Русенският районен съд е оставил без движение молбата с указание молителят да посочи кога, по какъв ред и с какъв акт/с влязла в сила присъда, съдебно решение, споразумение по наказателно производство и т.н./ е установена неистинността на документите. В последната си уточняваща молба Г. М. е заявил, че отговор на въпроса за истинността на издадените документи трябва да се постави на ответницата. Русенският районен съд е приел, че и с тази молба ответникът не е представил точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, а именно кога, по какъв ред и с какъв акт по надлежния съдебен ред е установена неистинност на документ. Понеже точното посочване на това обстоятелство е от значение за допустимостта на молбата с оглед разпоредбата на чл.306, ал.2 от ГПК във връзка с чл.286, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е приел, че молбата е нередовна и е постановил нейното връщане. Това определение не съответства на процесуалния закон. Разпоредбата на чл. 306 ГПК обосновава правомощията на първоинстанционния съд да администрира подадената молба за отмяна на влязло в сила решение, но не възлага на този съд компетентност да върне молбата след преценка, че въпреки дадените указания тя не съдържа твърдения, обективно годни да осъществят някое от основанията за отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК тази преценка следва да се извърши единствено от Върховния касационен съд, който е задължен да постанови резултата от нея в определение в закрито съдебно заседание. Тази теза се подкрепя и от мотивите към т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което се прие, че когато молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, на страната се изпраща съобщение за отстраняването й в едноседмичен срок. При неотстраняване в срок на констатирания от първоинстанционния съд порок, молбата за отмяна се връща на молителя. Разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на молбата за отмяна, може да се обжалва пред Върховния касационен съд на основание чл. 306, ал. 2 ГПК. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК, както и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства обаче е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. В този смисъл щом молителят дори формално е предприел действия за отстраняване на констатираните нередовности в указания му срок, администриращият съд е длъжен да изпрати делото на ВКС за преценка на нейното съдържание, включително за наличие/отсъствие на мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303 ГПК/ определение № 488 от 3.02.2026 г. по ч. гр. д. № 30/2026 г. на IV ГО на ВКС/. Ето защо, връщайки молбата за отмяна на влязло в сила решение с констатация, че молителят не е обосновал основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като не е посочил кога, по какъв ред и с какъв акт е установена неистинността на документите, администриращият съд неправилно е приложил процесуалния закон. Следователно обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на Русенския районен съд за довършване на процедурата по администриране на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение