Определение № 4691 от 02.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4516/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от МБАЛ Берковица ЕООД, представлявано от прокуриста В., чрез процесуалния представител адвокат Б. против определение № 1483 от 5.06.2025г. по гр.д. № 1201/2023г. на АС София, с което е оставено без уважение направеното искане за изменение на въззивно решение № 272 от 11.03.2025г. по в.гр.д. № 1201/2023г в частта за разноските Счита обжалвания акт за необоснован и неправилен, поради което иска да бъде отменен. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С постановения въззивен акт - решение № 272, АС София е приел за неоснователна подадената от В. И. М. жалба и я е осъдил да заплати на МБАЛ Берковица ЕООД разноски за въззивната инстанция в размер на 3 000лв., съобразявайки направеното възражение за прекомерност и след преценка на извършените като обем процесуални действия пред двете инстанция, достигайки до извода, че разноските следва да са в размер равен на 2/3 от присъдените пред първата инстанция. Със сега обжалваното определение, съставът на АС София е оставил без уважение искането за изменение на постановения акт, като е посочил, че престираната пред въззивния съд адвокатска услуга е в по-малък обем. Основните доводи на жалбоподателя са: 1. че взетият пред вид размер на минимума на адвокатското възнаграждение, предвиден в Наредба № 1/2004г. е неактуален, 2. че е неправилен извода за дължим размер на възнаграждение от 2/3 от присъдените пред първата инстанция, доколкото проведените заседания пред въззивния съд са повече /5 срещу 3 в първата/, като адвокатът е следвало да пътува по два час в посока /общо 4/, 3. Извън участието в съдебни заседания, процесуалния представител още е изготвил и писмени становища във връзка с направени от насрещната страна искания. Настоящия състав намира обжалвания акт за правилен. По делото, първата инстанция е присъдила изцяло установените като направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 395лв., а при доказателства за заплатени 6 650лв. пред въззивната, АС София е присъдил 3 000лв./2/3 от присъдената пред първата инстанция сума/. Жалбоподателя не оспорва доводите на съда относно размера на установените като реално направени в хода на производството разноски и наличието на своевременно направено възражение от насрещната страна за прекомерност. Оспорва се правилността на извода на съда за прекомерност и определеният размер. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК основният критерий, въз основа на който съдът прави преценка си е - фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване още на вида на спора, страните, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа. В случая, решаващият критерии е съобразен от съда. Съгласно трайно установената практика след постановяване на решение по дело С- 438/22 на СЕС - предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, а могат да служат само като ориентир при определяне на размера на дължимите разноски, като съдът може да определи и възнаграждение под тях. Преценката за съотношението на цената на положеният от адвоката труд и фактическата и правна сложност на делото е конкретна и в случая, според настоящия съдебен състав - релевантните обстоятелства са отчетени правилно, като е акцентирано на реално предприетите процесуални действия при съобразяване както с вида и предмета на делото, така и с основният критерии - фактическата и правна сложност на делото, която в случая е около средна величина /Фактическата сложност се обуславя от широк кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите/. Броят на проведените съдебни заседания и на изготвените писмени становища не е решаващ критерии, а са релевантни за преценката обстоятелства. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение