Определение № 551 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11627/2025 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. К. П. от гр. Пловдив, чрез адв. Костадинов определение № 9760 от 06.11.2025г., постановено по административно дело № 2543/2025г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлено искането на П., подадено чрез адв. Костадинов за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед № ЗЛС-50/26.06.2025г., издадена от командира на Съвместно командване на специалните операции в частта относно датата от която П. следва да се счита за освободен от заеманата длъжност и да се счита преназначен на друга длъжност. По наведени доводи за неправилност на определението като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде спряно изпълнението на заповедта. Към частната жалба и допълнителна такава жалбоподателят представя писмени доказателства по опис (договор за финансов лизинг, погасителен план, фактури за плащане по договор за лизинг, приемо-предавателен протокол и др.). Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. К. П. срещу заповед № ЗЛС-50/26.06.2025г., издадена от командира на Съвместно командване на специалните операции в частта, в която на основание чл. 146, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), чл. 32, т. 5 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ) и чл. 55, ал. 4 (ЗОВСРБ) е посочено, че считано от 01.07.2025г. П. се освобождава от заеманата длъжност младши шофьор във 2 транспортно отделение в логистичен взвод в щабна рота на 86 група „Специални сили“ на Съвместното командване на специалните операции, и е преназначен на длъжност младши шофьор в транспортно отделение на взвод за логистично осигуряване в щабна рота на 1 група „Специални сили“ в Съвместното командване на специалните операции. В жалбата на М. П. срещу заповедта е инкорпорирано искане за спиране на изпълнението й. С обжалваното определение първоинстанционният съд отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението на заповедта, като приема, че изпълнението на административния акт няма да причини непоправими и значителни вреди на П., като обстоятелството, че постоянният му адрес е различен от мястото, където следва да изпълнява военната си служба след преназначаването на длъжност, също не е с характер да аргументира настъпване на вреди. В заключение съдът приема, че не се установяват, включително нови обстоятелства, от които да се направи извод за засягане на личен интерес, защитен от закона с интензитет, надвишаващ обществения. Определението е незаконосъобразно. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Според чл. 156, ал. 6 ЗОВСРБ заповедите за преназначаване на длъжност по 2, 4 и 5, какъвто е разглеждания случай, могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като жалбата не спира изпълнението. В случая молителят представя удостоверения за раждане на двете малолетни деца от фактическото съжителство с В. С. Г., с постоянен адрес в гр. Пловдив, където е и постоянният адрес на жалбоподателя, договор за финансов лизинг, данни за трудовата заетост и местоработата на Г. в гр. Пловдив. Твърденията за изпълнение на родителските задължения на М. П. са в синхрон и със законовите му задължения по Семейния кодекс и Закона за закрила на детето, поради което при липса на доводи в обратен смисъл следва да се приеме, че съответстват на действителността. При тези обстоятелства, изводът на съда, че е недоказана твърдяната възможност за настъпване на сериозни и непоправими вреди за жалбоподателя, които са непротивопоставими на обществения интерес, е необоснован. Добросъвестното изпълнение на служебни задължения в населено място, значително отдалечено от населеното място /170 км./, в което е постоянното пребиваване на неговото семейство, в частното на двете му малолетни деца, поставя в невъзможност родителят да изпълнява в цялост задълженията си по чл. 68 от Семейния кодекс и по чл. 8 от Закона за закрила на детето. Служебната необходимост, обусловила преназначаването на военнослужещия се противопоставя на интересите на децата, които според Конвенцията за правата на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата. В този смисъл не е възможно да бъдат пренебрегнати съображенията за затрудняване възпитанието и отглеждането на малолетните деца на жалбоподателя. Както бе посочено по-горе не следва да бъдат пренебрегвани и представените от П. доказателства за сключения договор за финансов лизинг, задълженията по които трудно биха били погасявани в случай, че същият пътува всеки ден на значително разстояние от местоживеенето си до работното място, свързано с извършване на значителни транспортни разходи. Тези обстоятелства продължават да са налице и след издаване на оспорената заповед, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона и не е възможно да се приеме, че интересите на малолетните деца не налагат индивидуална оценка в производството по чл. 166 от АПК. При така приетите писмени доказателства настоящият съдебен състав намира за установено, че допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на М. П. значителна и непоправима вреда върху неговия личен живот. Вредите, които могат да бъдат нанесени върху личните му отношения с неговите малолетни деца са от такъв характер, че не е възможно да бъдат възстановени, поради което са надделяващи над противопоставения презумиран обществен интерес, обуславящ допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. По изложените съображения обжалваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 235 АПК да бъде постановено друго, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на № ЗЛС-50/26.06.2025г., издадена от командира на Съвместно командване на специалните операции в частта относно датата от която П. следва да се счита за освободен от заеманата длъжност и да се счита преназначен на друга длъжност. Воден от горното, ВАС, пето отделение