Определение от 07.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2022 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Ипсилон“ ООД, с [ЕИК], чрез процесуален представител адв. И. Стефанов, срещу Решение № 361/28.02.2022 г., постановено по адм. дело № 772/2021 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3339#4 от 14.07.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ („ДФЗ“) - гр. София, с който „Ипсилон“ ООД е изключен от подпомагане и установено публично държавно вземане в размер на 32 998,75 лева, представляващо 25% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Спорен по делото, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е въпроса относно наличието или липсата на предпоставките на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г., изключващи приложението на чл. 14 от Наредбата, а именно – разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Касаторът се позовава на настъпила законодателна промяна с изменението на § 15, ал. 1 от ПЗР със ЗИД ЗСПЗЗ, ДВ бр. 61/2015 г., с който е предвидено, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ. За тези лица е въведено изискване да имат животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни регистрирани в системата на БАБАХ. При неизпълнение на посоченото условие в срок се стига като последица до прекратяване на договорите за аренда - § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящият случай. Първоинстанционният съд не е обсъдил в решението си, дали настъпилата законодателна промяна със ЗИД ЗСПЗЗ обуславя прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. На настоящата касационна инстанция е служебно известно обстоятелството, че по преюдициално запитване, отправено от ВАС по адм. дело №782/2022 г., в СЕС е образувано дело С-656/22, по което съдът е сезиран със следните въпроси: 1.Как следва да се тълкува разпоредбата на член 2, параграф 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, съгласно която за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи - отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението, по-конкретно, представлява ли непреодолима сила или изключително обстоятелство, съответно представлява ли отчуждаване на цялото или на голяма част от стопанството, прекратяването на договор, сключен между общинска администрация и бенефициент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., относно право на ползване на общински земеделски имоти - пасища, мери и ливади, което прекратяване е било извършено в изпълнение на промяна в българското законодателство, която промяна не е могла да бъде предвидена от бенефициента в деня на поемане на ангажимента. 2.Осъществена ли е хипотезата на чл. 47, параграф 3 от Регламент ЕС № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, при прекратяване на договор за наем на общински земи, наети от бенефициент по мярка 214 „Плащания на земеделски стопани за прирони ограничения в планинските райони, което прекратяване е извършено в изпълнение на промяна в националното законодателство - измененията и допълненията, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, въвеждащи изискване за притежание на животновъден обект и регистриране на определен брой селскостопански животни в Българската агенция за безопасност на храните от земеделския стопанин в съотношението по чл. 37, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да му бъде отдадена земеделска земя под наем или аренда, която промяна, нито бенефициентът, нито административният орган са могли да предвидят в деня на поемане на ангажимента. При съобразяване на необходимостта от тълкуване на общностното право настоящият касационен състав намира, че отговорите на така отправените в преюдициалното запитване въпроси са от значение за правилното разрешаване на правния спор по настоящото адм. дело № 4982/2022 г., поради което е налице основание за спиране на производството по това дело до постановяването на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-656/22. Мотивиран така и на основание чл. 230 ГПК, чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,