Решение № 12479 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14768/2014 г.

Решение № 12479 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14768/2014 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет - Долна баня, подадена чрез упълномощен адв. Саздов, против решение № 832 от 15.09.2014 г., постановено от Административен съд - София-област, шести състав, по адм. д. № 735/2014 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора в случая границите на възстановените земеделски имоти не са били установени по предвидения в законен ред, тъй като не е представен протокол по чл. 45е, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, който да е подписан от представител на община Долна баня. Касационният жалбоподател развива тезата, че имотите, които са възстановени с решение № 1344Д/1992 г. на ПК - Долна баня, не са индивидуализирани по граници и не се идентифицират с процесните два имота, за които е постановен оспорения отказ. Моли Върховният административен съд да отмени обжалвано решение и да постанови ново, с което да отхвърли оспорването на областния управител на Софийска област. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - областният управител на Софийска област оспорва касационната жалба чрез упълномощен ст. експерт - правоспособен юрист Соколова, която пледира за оставяне в сила съдебното решение, като законосъобразно постановено и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото от ОбСЗ са представени изискващите се от чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ документи - мотивирано искане и "скица - проект" и ОбС е бил длъжен да предостави процесните имоти от ОбПФ. Според участващия по делото прокурор единственият орган съгласно закона, който възстановява правото на собственост върху земеделските земи е ПК, /ОСЗ/, която преценява дали са налице изискванията за отправяне на искане по чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ - има ли влязло в сила решение за признаване право на възстановяване на земеделска земя, за кои имоти е възстановеното правото на собственост и за кои не е и се дължи обезщетение за тях и кметът на общината не може да се произнася възстановено ли е правото на собственост на даден имот или не. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на председателя на Общински съвет - Долна баня за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 832 от 15.09.2014 г. е отменено по оспорване на областния управител на Софийска област решение № 9 по протокол от 29.01.2014 г. на Общински съвет - Долна баня, като незаконосъобразно, преписката е върната на ОбС -Долна баня за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по тълкуване на закона и ОбС -Долна баня е осъден да заплати на областната управа на Софийска област направените разноски по водене на делото в размер на 300 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - София - област е приел, че е надлежно сезиран с оспорване на областния управител на Софийска област срещу решение № 9 по протокол от 29.01.2014 г. на ОбС- Долна баня, с което е отказано предоставяне за възстановяване от ОС "Земеделие" гр. Костенец на имоти с кад. № 034022 и № 034021 за възстановяване на наследници на Стоимен Зашов по скица- проект № Ф 04588/7.10.2013 г. на ОС "Земеделие" гр. Костенец с площ от 6,791 дка в местността "Кв. Баклавата" в землището на Долна баня, представляващи земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Първоинстанционинят съд е преценил, че оспорването е допустимо и е основателно. Констатирал е, че процесното решение на общинския съвет е прието от компетентен орган, спазена е изискуемата форма, изложени са фактически и правни основания за вземане на решението, като мотивите се съдържат и в приложените материали към административната преписка. Не са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е счетено, че е нарушен материалния закон. Според първостепенния съд оспореното решение противоречи на материалноправната норма на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане становищата на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по силата на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на ОС "Земеделие" за признаване правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. В конкретната хипотеза е установено, че с приложеното решение № 1344Д от 22.12.1992 г. на ПК - Долна баня и скицата -проект № Ф 04588/7.10.2013 г. на ОбС "Земеделие" гр. Костенец се установяват границите на имотите, за които е направено искане за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд и имотите, които са възстановени са индивидуализирани по граници. Те се идентифицират със спорните два имота, за които е постановен процесния отказ, въпреки, че са налице предпоставките на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Оттук е изведен верен и обоснован извод, че ОбС - Долна баня незаконосъобразно е постановил отказ, обективиран в оспореното решение на общинския съвет. Неоснователно е възражението, релевирано в касационната жалба, че границите на възстановените земеделски имоти не са били установени по предвидения в законен ред, тъй като не е представен протокол по чл. 45е, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, който да е подписан от представител на община Долна баня. Настоящият съдебен състав счита, че посоченият от касатора протокол не е изискуем в процедурата, регламентирана в § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в които нормативни текстове е предвидено, че общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.) и към искането за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение се прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Следователно изискуемите в случая документи са визираните по- горе мотивирано искане и скица - проект, които се подават в ОбС от съответната ОС "Земеделие". Компетентният орган, който се произнася по възстановяване правото на собственост върху земеделските земи е Поземлената комисия, впоследствие - ОС "Земеделие", която преценява дали са налице изискванията за отправяне на искане по чл. 45ж, ал. 1 ЗСПЗЗ - дали има влязло в сила решение за признаване право на възстановяване на земеделска земя, относно кои имоти е възстановеното правото на собственост и за кои не е, поради което се дължи обезщетение за тях. С оглед на това кметът на общината не разполага с право на преценка при представяне на докладната записка до ОбС дали е възстановено правото на собственост на съответния имот и относно установяването на неговите граници. От представената скица - проект, която не е оспорена при приемането й като доказателство по делото се установява, че имотът № 034037, собственост на наследниците на Стоимен Зашев Георгиев, за който има влязло в сила решение за признаване правото на възстановяване на собственост, е образуван от имоти кад. № 034022 и № 034021, които понастоящем са имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Съобразно постоянната съдебна практика общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. От съществено значение е обстоятелството, че оспореното от областния управител на Софийска област решение № 9 не съдържа собствени мотиви, а такива се извличат от приложената към преписката докладна записка на кмета на община Долна баня от 7.01.2014 г. От съдържанието на този доклад е видно, че в него не е посочена като причина неустановени граници на процесния имот, а това, че наследниците на имота не представят клетвена декларация, че описаният имот по нотариален акт от 1942 г. не са извършвани разпоредителни сделки. Съдът счита, че такъв вид декларация не е изискуема в процедурата, развиваща се по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и това са въпроси, по които се произнася съответната ОС "Земеделие", като орган по възстановяване на собствеността. По искане на кмета на община Долна баня ОС "Земеделие" - Костенец е представила заедно с мотивираното си искане и удостоверение, с което удостоверява, че не е реално възстановена собствеността на наследниците на Стоимен Зашов Георгиев за имота, за който имат претенции в м. "Баклавата" и не са получили обезщетение по съответния законов ред. При тези данни първоинстанционният съд правилно е приел, че отказът на ОбС - Долна баня, обективиран в решение № 9 по протокол от 29.01.2014 г. е незаконосъобразен и е върнал преписката на същия орган за изпълнение на задълженията по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,