Определение № 4403 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3971/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 536/23.02.2022 г. по ч. гр. д. № 423/2022 г. на Софийския апелативен съд без разглеждане е оставена частна жалба вх. № 365709/26.11.2021 г., подадена от С. Й. И. срещу определение от 19.11.2021 г. по в. гр. д. № 15149/2017 г. на Софийския градски съд в частта, с която без уважение е оставено искане за събиране на доказателства във въззивното производство, и производството в тази част е прекратено; определението от 19.11.2021 г. е потвърдено в частта, с която без уважение е оставено искане за увеличаване на основание чл. 214 ГПК размера на предявен от С. Й. И. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Това определение е обжалвано от С. Й. И. с частна касационна жалба вх. № 5111/09.03.2022 г. /п. кл. от 07.03.2022 г./. С разпореждане № 928/14.03.2022 г. по ч. гр. д. № 423/2022 г. Софийският апелативен съд е оставил без движение частната касационна жалба поради констатирани нередовности, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от връчването на разпореждането да ги отстрани, включително и като внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева и представи доказателства. С разпореждане № 2093/10.06.2022 г. Софийският апелативен съд е приел, че указанието за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС не е изпълнено. По повод искането на жалбоподателя да се зачете държавната такса от 15 лева, внесена по сметка на ВКС на 26.11.2021 г. по друга частна жалба, предвид факта, че таксата не е усвоена, съдът е посочил, че представеното извлечение от сметка установява извършен превод на 15 лева по сметка на ВКС, но през 2021 г., и то по друго дело. Посочил е, че дори тази сума да е внесена без основание както твърди процесуалният представител на жалбоподателя, то няма как да бъде прихваната към задължението за заплащане на държавна такса по настоящото дело. На основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК частната касационна жалба вх. № 5111/09.03.2022 г. е върната. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба вх. № 13721/20.06.2022 г., която е оставена без движение с разпореждане № 2318/27.06.2022 г. с указание до жалбоподателя в едноседмичен срок от връчването да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева, като в същия срок представи доказателства за внасянето ѝ; указано е, че при неизпълнение в срок жалбата ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. С разпореждане № 2610/14.07.2022 г., постановено по повод молба с правно основание чл. 63, ал. 1 ГПК, срокът за отстраняване на нередовностите, констатирани с разпореждането от 27.06.2022 г., е продължен с шестдесет дни, считано от 13.07.2022 г. С разпореждане № 3551/04.10.2022 г. Софийският апелативен съд е приел, че указанието за внасяне на следващата се държавна такса не е изпълнено и в продължения срок, поради което и на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК частна жалба вх. № 13721/20.06.2022 г. е върната. Срещу това разпореждане С. Й. И. е подал частна жалба, в която е посочил, че е внесъл държавна такса през 2021 г. по сметка на ВКС. Тази такса не била усвоена поради факта, че след датата на платежното нареждане - 26.11.2021 г., гр. д. № 15149/2017 г. на Софийския градски съд не е постъпвало във ВКС. Тъй като задълженото лице е същото, банковата сметка е същата, основанието - частна жалба до ВКС, е еднакво, номерът на делото в първоинстанционния съд е същият, а съдебните производства преливат едно в друго в своята зависимост и не могат да бъдат отделени - наведените факти са еднакви, жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Сочи, че между двете ликвидни и изискуеми задължения за плащане може да се направи компенсация. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу разпореждане на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Съгласно чл. 3, ал. 1, предл. 1 от Закона за държавните такси /ЗДТ/ държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието. В изпълнение на посочените законови разпореждания въззивният съд правилно е задължил жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 15 лева, дължима по подадената от него частна жалба вх. № 13721/20.06.2022 г. Твърдението на жалбоподателя е, че държавната такса от 15 лева, внесена по сметка на ВКС на 26.11.2021 г. при подаването на частна жалба вх. № 365709/26.11.2021 г. срещу определение от 19.11.2021 г. по гр. д. № 15149/2017 г. на Софийския градски съд, но неусвоена, тъй като делото е изпратено за разглеждане не на ВКС, а на Софийския апелативен съд, следва да бъде зачетена като държавна такса по подадената от него до ВКС частна жалба вх. № 13721/20.06.2022 г. срещу разпореждане № 2093/10.06.2022 г. по ч. гр. д. № 423/2022 г. на Софийския апелативен съд. Това искане не може да бъде уважено предвид създадения в съдилищата вътрешен финансов ред, според който всяка внесена от страна по дело държавна такса е свързана със съответно конкретно процесуално действие, което се иска да бъде извършено. Когато по една или друга причина държавната такса не бъде усвоена, тя подлежи на връщане. Не съществува финансова възможност държавна такса, неусвоена през съответния отчетен период /в случая 2021 г./, да бъде осчетоводена и зачетена за следващ отчетен период /2022 г./, тъй като това би довело до нарушаване на изискванията към текущото счетоводно отчитане, което се основава на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване установените със Закона за счетоводството изисквания за съставянето на документи. Още повече като се има предвид, че при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси органите на съдебната власт подлежат съгласно чл. 367 от Закона за съдебната власт на финансово управление, контрол и вътрешен одит от страна на Висшия съдебен съвет, а неизпълнението на задължението за събиране на дължимите за производството държавни такси /в пълен или частичен размер/ е скрепено с имуществени санкции за виновните длъжностни лица- чл. 6 и чл. 7 ЗДТ, чл. 129, ал. 6 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.