Определение № 5498 от 28.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3321/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна жалба от „Микро - 67“ АД против постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 208/17.04.2024 г. по в. гр. д. № 4/2024 г. на ОС- Разград, с което е допълнено на основание чл.248 ГПК постановеното по делото въззивно решение № 38/26.02.2024 г. по в.гр.д. № 4/2024 г. на ОС - Разград относно разноските. Същото, според обстоятелствената част и петитума на частната жалба, се обжалва само в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 624/10.10.2023 г. по гр.д. № 2171/2022 г. на РС - Разград, в частта му, в която Кооперация „ТПК Мир“ е осъдена да заплати на „Микро-67“ АД разноски по делото пред първата инстанция над сумата от 320 лв. до 920 лв. (погрешно посочени с частната жалба като 930 лв., доколкото се иска присъждане на още 600 лв. разноски за експертизи). С частната жалба се твърди, че въззивният съд неправилно е отрекъл вземането на жалбоподателя за направени разноски за експертизи - 200 лв. и 400 лв., които разноски са били направени за защита на дружеството по предявените срещу него насрещни искове за собственост, а последните са отхвърлени. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпило писмено становище от насрещната страна в производството Кооперация „ТПК Мир“, в което са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. По същество на частната жалба, като взе предвид данните по делото, настоящият касационен състав приема следното: Предвид характера на обжалваното определение и разясненията по т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, разглеждането на частната жалба не е обусловено от предварителното селектиране при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а се осъществява по реда на чл.274, ал.2 ГПК. С въззивно решение № 38/26.02.2024 г. по в.гр.д. № 4/2024 г. на ОС - Разград, е потвърдено частично първоинстанционното решение № 624/ 10. 10. 2023 г. по гр. д. № 2171/ 22 г. на РС – Разград, а именно в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените обективно съединени насрещни искове от Кооперация „ТПК Мир“ против „Микро - 67“ АД, за признаване за установено, че ищецът по насрещния иск е собственик на два силови трансформатора /с конкретно посочени индивидуализиращи белези/, положени в трафопост „Мир“, обособен в сграда с идентификатор 61710.501.26.3. В частта по произнасянето по главния иск „Микро - 67“ АД срещу Кооперация „ТПК Мир“ с основание чл.439 ГПК относно друг силов транрсформатор, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърли главния иск. Сезиран с молби по чл.248 ГПК от двете страни, въззивният съд е допълнил решението си в частта за разноските /тъй като с решението си не се е произнесъл по разноските въобще/, като е приел, че всяка от страните има право на разноски съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Относно разноските на „Микро - 67“ АД за първата инстанция е счетено, че тъй като първоначално предявеният от дружеството иск с правно основание чл.439 от ГПК е отхвърлен, то сторените от ищеца разноски в размер на 120 лева - държавна такса, 200 лева - депозит за СТЕ/ел./, 400 лева - депозит СТЕ /арх./, 24 лева - депозит ЧСИ и сумата от 160 лева - адвокатски хонорар не подлежат на възстановяване. Така е намалил разноските в полза на „Микро - 67“ АД от 1224 лв. /присъдени с първоинстанционното решение/ на 320 лв., като е отменил първоинстанционното решение за разликата над 320 лв. до присъдените такива в размер на 1224 лв. При направената преценка на обжалваното определение по реда на чл.274, ал.2 ГПК (съгласно ТР № № 6/15.01.2019 г. по т.д.№ 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът по частната жалба сам преценява събраните доказателства и решава въпросите в предмета на производството, без да е обвързан от оплакванията с жалбата само), съставът на ВКС приема следното: Основателно е оплакването на частния жалбоподател относно наличие на вземане по чл.78, ал.3 ГПК за сторените от него разноски в първоинстанционното производство за две съдебно-технически експертизи, за които е заплатил съответно 200 лв. и 400 лв. / л.258 и л.373 от първоинстанционното дело./. Тези разноски са направени във връзка с разпределената на страните доказателствена тежест по насрещните искове за собственост с определението по чл.140 ГПК от 27.04.2023 г. и доклада по чл.146 ГПК от открито съдебно заседание на 08.06.2023 г., и актовете на съда по допускане на поисканите от дружеството технически експертизи и размерите на дължимите депозити за вещо лице (разпореждания от 10.05.2023 г. и определение от открито съдебно заседание на 08.06.2023 г.), поставените от ответника по насрещните искове задачи към вещото лице с тях са насочени към установяване на факти в предмета на делото по насрещните искове - обощено къде е изграден и какво представлява трафопоста, в който са разположени процесните два силови трансформатора, и от кой трафопост се снабдява с електричество собствената на насрещния ищец сграда с идентификатор 61710.501.26.6. Поради отхвърляне на насрещните искове изцяло, тези разноски за експертизи следва да се възстановят на ответника по тях „Микро-67“ АД съгласно чл.78, ал.3 ГПК. Обжалваното определение следователно в частта, в която тези разноски на насрещния ответник в размер на общо 600 лв. са отнесени като такива по главния иск по чл.439 ГПК, е неправилно, и подлежи на отмяна. Предвид изхода на спора по насрещните искове, на ответника по тях „Микро-67“ АД се дължат изцяло разноските за експертизи 600 лв., също и 2/3 от направените от същия ответник разноски за адвокатско възнаграждение 480 лв. (съразмерно на броя отхвърлени искове от общия брой искове-3, доколкото възнаграждението на адвоката е уговорено и платено общо за защита по делото), т.е. 320 лв., колкото е приел и въззивният съд с обжалваното определение, и по отношение на който размер определението не се обжалва. Ето защо въззивното определение в обжалваната част, с която е отменено първоинстанционното решение за разноските в полза на „Микро-67“ АД за разликата над 320 лв. до 920 лв., следва да се отмени, като по този начин насрещният ищец Кооперация „ТПК Мир“ ще остане осъдена с първоинстанционното решение да заплати на „Микро-67“ АД разноски за първата инстанция 920 лв. (320 лв. + 600 лв.). В частта, в която с въззивното определение по чл.248 ГПК е отменено първоинстанционното решение за горницата над 920 лв. до присъдените с решението първоначално 1224 лв. в полза на „Микро-67“ АД, въззивното определение не е обжалвано със сега разглежданата частна жалба, и е влязло в сила, респ. е влязло в сила и в останалите необжалвани части. По изложените съображения, съставът на Второ отделение на Гражданска колегия Върховния касационен съд,