Определение № 138 от 23.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2018 г.

Производството е по реда на чл.282 ГПК. Образувано е по подадена молба от ответника [фирма] [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение № 12/22.01.2018 г., постановено по в.гр.дело № 223/2017 г. на Кърджалийския окръжен съд. С разпореждане № 67/16.03.2018 г. по ч.гр.дело № 1111/2018 г. на ВКС, IV г.о. е указано на молителя в едноседмичен срок от съобщението да внесе обезпечение в размер на сумата 23000 лв. по сметка на ВКС – обезпечения и да представи платежен документ. В изпълнение на указанието с молба от 23.03.2018 г. молителят е представил платежен документ за внесено обезпечение по сметка на ВКС в размер на 23000 лв. на 08.02.2018 г. При проверка на данните по делото Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение прие следното: От в.гр.дело № 223/2017 г. на Кърджалийския окръжен съд се установява, че с решение № 12/22.01.2018 г. по посоченото дело е потвърдено решение № 72/09.08.2017 г. по гр.дело № 381/2017 г. на Кърджалийския районен съд, с което е осъден [фирма] [населено място] да заплати на И. В. У. сумата 23000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 26.01.2016 г. в [населено място], Р., ведно със законната лихва от 26.01.2016 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска по чл.200,ал.1 КТ за разликата над сумата 23000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. Срещу решението на Окръжен съд гр. Кърджали в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ в едномесечния срок по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба вх. № 12/08.02.2018 г. от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. Г. Б.. Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС. Съгласно разпоредбите на чл. 282, ал. 1 ГПК подаването на касационната жалба не спира изпълнението на решението. Според ал. 2-ра на чл. 282 жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение, като в този случай е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя по решения за парични вземания в размер на присъдената сума – чл.282,ал.2,т.1 ГПК. Фактическият състав на чл. 282, ал.2 ГПК предвижда освен редовно подадена касационна жалба срещу въззивно решение, подлежащо на принудително изпълнение и представено от жалбоподателя надлежно обезпечение в размер на присъдената сума. Видно от приложеното към молбата от 23.03.2018 г. потвърждение за плащане молителят – жалбоподател е внесъл по сметка на ВКС на 08.02.2018 г. сумата 23000 лв. От приложената справка, изготвена от съответното длъжностно лице от администрацията на ВКС е видно, че сумата е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС. Следователно налице са доказателства за внесено по реда на чл.180 и сл.ЗЗД обезпечение в размер на посочената сума. Съдът намира, че следва да се допусне спиране изпълнението на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на иска с правно основание чл.200,ал.1 КТ за сумата 23000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско