Определение № 50014 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3739/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от жалбоподателя „Еликон EООД за изменение на определение № 50338/25.10.2023 г. по гр.дело № 3739/2020 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските, присъдени в полза на ответника по касационната жалба „Мотомекс” ООД гр. Асеновград, като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника по касационната жалба, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Молителят се позовава на практика на СЕС решение по съединени дела С-427 и С-428/16, като счита, че относно размера на адвокатските възнаграждения не следва да се прилага Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложени са и доводи, че не следва да се включва ДДС в адвокатското възнаграждение. Иска се и изменение на постановеното определение по чл.288 ГПК в частта за разноските, включително за присъдените адвокатски възнаграждения за предходните съдебни инстанции. Ответникът по молбата „Мотомекс” ООД, чрез адв. О. Д. и адв.С. С. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид данните по делото, намира за установено следното: Молбата на жалбоподателя „Еликон” ООД е подадена в срока по чл.248,ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество молбата е частично основателна по следните съображения: С определение № 50338/25.10.2023 г. по гр.дело № 3739/2020 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 70/07.07.2020 г. по в.гр.дело № 134/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив по касационна жалба вх. № 260652/24.09.2020 година, подадена от ответника „Еликон“ ЕООД, ЕИК 108519101, чрез адв. Б. З.. Със същото определение е осъден „Еликон“ ЕООД, гр. София да заплати на „Мотомекс” ООД, гр. Асеновград сумата 13 165.83 лв. разноски по делото за производството пред ВКС по чл.288 ГПК за адвокатско възнаграждение за един адвокат. С касационната жалба е обжалвано въззивно решение на Апелативен съд Пловдив, с което съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове от „Мотомекс” ООД срещу „Еликон” ЕООД с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД с цена на иска 300 025 лв. и с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД с цена на иска 191 67.50 лв. – неустойка за периода от 19.06.2018 г. до 28.06.2018 г. Въззивният съд се е произнесъл и по предявени насрещни искове от ответника „Еликон” ЕООД срещу ищеца „Мотомекс” ООД както следва: предявен иск с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД неустойка за неизпълнение на чл.7,ал.2,пр.2 от договора от 15.03.2018 г. с цена на иска 60 000 лв., както и присъждане на лихва за забавено плащане на сумата от 60000 лв. в размер на 1419.50 лв. за периода от време от 05.07.2018 г. до 27.09.2018 г., иск с правно основание чл.307 ТЗ за изменение на предварителния договор от 15.03.2018 г.в частта на продажната цена на процесния имот с искане да се постанови решение, с което да се измени същата от 383 350 лв. на 410 034.53 лв., като се е позовал на стопанска непоносимост с цена на иска 26 684.53 лв. С въззивното решение съдът е приел главните искове за основателни, а насрещните за неоснователни. Ответникът по касационната жалба „Мотомекс” ООД е подал писмен отговор по подадената касационна жалба, чрез адв.О. Д. и адв.С. С.. Към писмения отговор са приложени договори за правна защита и съдействие от 29.10.2020 г. и от 28.10.2020 г. От същите се установява, че за подадения отговор по касационната жалба по предявения иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 8377.33 лв. с ДДС; по предявения иск с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 994.50 лв. с ДДС; по предявения насрещен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2097 лв. с ДДС; по предявения насрещен иск по чл.92 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД е договорено адвокатско възнаграждение 600 лв. с ДДС; по предявения иск по чл.307 ТЗ е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 197 лв. Във всеки от договорите за правна защита и съдействие е посочено, че сумата е платена по банкова сметка. Приложени са две платежни нареждания от 28.10.2020 г., от които се установява, че адвокатските възнаграждения са изплатени от ответника по касационната жалба, чрез банков превод. Настоящият съдебен състав намира, че възражението на жалбоподателя за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, заплатени от ответника по касационната жалба по всеки от предявените искове, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото е частично основателно. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият съдебен състав съобразява предмета на делото – касае се за предявени два иска срещу ответника „Еликон” ЕООД с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД с цена на иска с цена на иска 300 025 лв. и с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД с цена на иска 19167.50 лв., както и предявени насрещни искове от ответника срещу ищеца както следва: предявен иск с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД неустойка за неизпълнение на чл.7,ал.2,пр.2 от договора от 15.03.2018 г. с цена на иска 60 000 лв., за присъждане на лихва за забавено плащане на сумата от 60000 лв. в размер на 1419.50 лв. за периода от време от 05.07.2018 г. до 27.09.2018 г., иск с правно основание чл.307 ТЗ с цена на иска 26 684 лв. Съдът преценява фактическата и правна сложност на делото, по всеки от предявените искове, обстоятелството, че писменият отговор е изготвен и е проведено само производство пред ВКС по чл.288 ГПК, без процесуално представителство в открито съдебно заседание. С оглед на посоченото съдът приема, че адвокатското възнаграждение за един адвокат, заплатено от ответника по касационната жалба следва да се намали, като прекомерно както следва: по предявения иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД в размер на сумата 5000 лв.; по предявения иск с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД – 740 лв.; по предявените насрещни искове: с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД – 1600 лв.; по предявения иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД - 220 лв.; по предявения иск с правно основание чл.307 ТЗ – 900 лв. Съдът приема, че към всяка от сумите адвокатски възнаграждения не следва да се включва ДДС, поради липса на данни по делото процесуалните представители – адвокати на ответника по касационната жалба да са регистрирани по ДДС. Общият размер на дължимото от жалбоподателя адвокатско възнаграждение на ответника по жалбата за един адвокат следва да се намали от 13 165.83 лв. на 8460 лв. Като взема предвид изложеното съдът намира, че постановеното определение по чл.288 ГПК от ВКС по настоящото дело следва да се измени в частта за разноските, присъдени в полза на ответника по касационната жалба, като същите се намалят на 8460 лв. В останалата част молбата за изменение на определението на ВКС в частта за разноските е неоснователна. Неоснователна е и молбата за изменение на определението на ВКС по чл.288 ГПК в частта за разноските, присъдени за предходните инстанции за адвокатски възнаграждения, тъй като със същото такива разноски не са присъждани. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение