Определение № 9815 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10039/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от О. У. Ф., гражданин на Нигерия, чрез процесуалния му представител адвокат Х. Тодорова, срещу определение № 30175/29.07.2025 г., постановено по адм. дело № 8805/2026 г. по описа на Административен съд-София град /АССГ/, първо отделение, 34-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакуваното определение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт, с който да му бъде възстановен срока за обжалване на заповед рег.№ 513з-12984/03.11.2025 г. на началника на отдел "Миграция" при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът - началника на отдел "Миграция" при СДВР, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба вх.№ 24 768/13.07.2025 г. по регистъра на същия съд, подадена от нигерийския гражданин О. У. Ф., чрез упълномощения му представител, срещу заповед рег.№ 513з-12984/03.11.2025 г. на началника на отдел "Миграция" при СДВР. Със заповедта е прекратено производството по заявление рег.№ 201790/13.08.2025г. за предоставяне право на пребиваване в РБ, на основание чл.24в, ал.1 ЗЧРБ. Едновременно с подаване на жалбата, до съда е отправено писмено искане от процесуалния представител на чужденеца за възстановяване на срока за обжалване на атакувания административен акт при условията на чл. 161, ал. 1 АПК. Според наведените в това искане твърдения, /най-общо възпроизведени в частната жалба/, пропускането на срока за обжалване се дължи на това, че на чужденеца не е осигурен превод на текста на процесната заповед от българските власти при връчването на препис от нея, при което последният не разбрал съдържанието й. С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция определение първоинстанционният съд отхвърля искането на частния жалбоподател за възстановяване на пропуснатия от него срок за обжалване, оставя без разглеждане предявената жалба и прекратява образуваното по нея производство по делото. За да постанови посочения резултат административният съд приема, че в случая не е налице нито една от двете предпоставки, предвидени в чл. 161, ал. 1 АПК, обуславящи възстановяването на срока за обжалване - пропускът да се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, и пропускането на срока за обжалване в случая се дължи на липсата на положена от страна на нигерийския гражданин дължима грижа за собствените му дела. Атакуваното определение е неправилно. Видно от данните по делото, липсват данни при връчването на чужденеца срещу подпис, на заповед рег.№ 513з-12984/03.11.2025 г. на началника на отдел "Миграция" при СДВР, да му е предоставен адекватен неин превод на родния му или друг разбираем от него език, което да му позволи да разбере нейното съдържание и правни последици. Частният жалбоподател не оспорва обстоятелството, че процесната заповед му е връчена на 10.11.2026г., което той е удостоверил с подписа си. Връчването е осъществено без преводач, а не са налице данни, че чужденецът- адресат на акта, владее български език. Подписът на чужденеца е положен под изречението: "Запознат съм с настоящата заповед на език, който владея", но нито е посочен кой е езикът, който владее и на който му е съобщено съдържанието на заповедта, нито са вписани имена на преводач. От представените по делото доказателства не може да се обоснове категоричен извод, че чужденецът владее български език, макар да се обучава в Технически университет- София. От представеното по делото уверение изх.№ 1001/30.06.2026г. се установява, че през учебната 2025/2026г. лицето притежава студентски права, и се обучава във Факултет "Компютърни системи и технологии, редовна форма на обучение, което се провежда изцяло на английски език. Установеният по делото пропуск на административния орган да осигури на чужденеца преводач при връчването на акта, който да го запознае с нейното съдържание опорочава съобщаването на същия и представлява достатъчно, самостоятелно основание за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на заповедта, съобразно чл. 161, ал. 1, предложение второ АПК - в хипотезата на пропуснат срок поради поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Като е достигнал до противоположния извод и с атакуваното определение е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на заповедта, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. По изложените съображения атакуваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановен нов акт по съществото на искането за възстановяването на срока за обжалване на заповед рег.№ 513з-12984/03.11.2026 г. на началника на отдел "Миграция" при Столична дирекция на вътрешните работи и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалба вх.№ 24 768/13.07.2026 г. от регистъра на съда. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,