Решение № 791 от 18.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3697/2008 г.

Решение № 791 от 18.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3697/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 33/11.01.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 98/29.05.2008 г. по гр. д. № 127/2008 г. по описа на Варненския апелативен съд. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос "Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и доказателства, събрани от него и от първоинстанционния съд и наведени във въззивната жалба?", на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С въззивното решение е прието, че [фирма] - В., е предявил против И. Б. И., Б. Д. И., В. Банков М., К. Ж. М., Н. Е. К., Н. Г. К., лично и със съгласието на майка си Н. Е. К., С. Г. К., Е. Г. К. и Й. С. Ц., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение второ и чл. 86 ЗЗД, общо за сумата 480600 лева. Прието е, че ответниците по исковата молба оспорват исковете и твърдят, че същите са погасени по давност, както и че е налице обедняване на ищеца. Въззивната инстанция е приела за безспорно, че ответниците са придобили построената сграда по приращение, като не е зачетен довода на последните, че предварителният договор е нищожен. Прието е, че след като сградата е била изградена до състояние на груб строеж, ищецът е сочен за строител на обекта и оглед разпоредбата на чл. 92 ЗС имуществото на ответниците по исковата молба към края на 1999 г. се е увеличило в резултат на действията на ищеца, съответно той се обеднил, изпълнявайки задълженията си по договора за изработка. Поради това е прието, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение второ ЗЗД. Съдът е стигнал до извод, че е неоснователно възражението на ответниците за погасяване на иска по давност, като това е обосновано с факта на влизане в сила на решението, с което е отхвърлен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД - 20.09.2001 г. Прието е, че обезщетението не се дължи, както твърдят ответниците по Наредбата за базисните цеви на недвижимите имоти - отменена през 1996 г., а заключението на вещото лице установява действително дължимата сума. Не е зачетено възражението за прихващане със сумата 110000 лева - стойност на разходите за отстраняване на недостатъците предвид невъзможността за на ответниците да учредят право на строеж на ищеца, поради което договорът за изработка следва да се счита развален по право. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационните жалбоподатели - адв. В. Ответникът по касация [фирма] - В., посредством процесуалния си представител адв. Ж., оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание и въпросът, поради който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, намира следното: Постановление № 7/27.12.1965 г. на Пленума на Върховния съд, конкретно т. 4 от него, на което касационните жалбоподатели се позовават е относимо към разпоредбите на ГПК, действуващи до реформата на процесуалния закон от 1998 г. Подобна регламентация е предвидена и с измененията на ГПК - ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 01.4.1998 г. Въз основа на тези изменения с т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК е прието, че "Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която беше контролноотменителна и дейността й беше проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност. След собствените си фактически и правни изводи по същество на спора, въззивният съд трябва да направи констатацията за наличието на пълно или частично съвпадение с тези на първата инстанция. В последните два случая ще се изрази непрекият резултат от дейността на въззивния съд, по проверка на обжалваното решение, отразен в диспозитива му - да остави в сила или да постанови ново решение, след като отмени изцяло или частично решението на първата инстанция". С оглед изложеното в мотивите на въззивното решение, настоящият състав на ВКС, IV г. о., намира, че при постановяването на решението си Варненският апелативен съд е постановил решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 218в, ал. 1, б. "в", предложение второ ГПК (отм.) и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС. Само по някои от поставените от страните въпроси, наведени доводи и възражения решението съответства на залегналото в т. 19 от цитираното тълкувателно решение, като например възражението за погасяване на иска по давност, както и неприложимостта на Наредбата за базисните цени на недвижимите имоти. В останалата част въззивната инстанция е действувала като контролно-отменителна инстанция по смисъла на процесуалния закон, отпреди реформата му през 1998 г. Поради това касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, обжалваното решение - отменено, и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви в съответствие с изискванията на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал. 1, хипотеза трета и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.