Определение № 23 от 31.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2400/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. №10 479/04.06.2019 г. от страна на процесуалния представител на „ЕЛИТИС”ЕООД с искане за допълване на определение №323/ 08.11.2019 г., постановено по т.д. № 2400/19 на ВКС,Второ т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на пълномощника на управителя на „ТРОЯ 2000” ЕООД ЕИК[ЕИК] с вх. № 19 975/01.07.2019 8514/12.06.2013 г., с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение, постановено по т.дело №2424/2018 г. на Върховен касационен съд, Първо т.о., в частта, с която ВКС е осъдил касатора „ТРОЯ 2000” ЕООД да заплати на „Елитис”ЕООД-гр. Варна разноските на последния пред касационната инстанция в размер на 16 800 лева, като се присъдят разноски в полза на молителя-ответник по молбата за отмяна, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК. В законовия срок е постъпил отговор на пълномощника на управителя на „ТРОЯ 2000” ЕООД ЕИК[ЕИК] с изразено становище за неоснователност и евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на договорения размер на адв.възнаграждение на процесуалния представител на „ЕЛИТИС”ЕООД. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК от легитимирано лице и е са процесуално допустима. Изпълнена е процедурата по чл. 276, ал.1 ГПК. За да се ангажира отговорността за съдебноделоводните разноски на насрещната страна по спора, е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1/. Страната да е направила искане за присъждане на разноските до приключване на производството в инстанцията, за която се претендират; 2/. Те да са от категорията на посочените в чл. 78, ал.1 ГПК съдебноделоводни разноски; 3/. Да са реално направени или да се фингира извършването им съгл. чл. 78, ал.8 ГПК; 4/. Да са представени доказателства за извършването им до изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането им; 5/. Изходът на спора, предмет на разглеждане в съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в чл. 78, ал.1, ал.3 и ал. 4 ГПК. С постановяване на определение №323/ 08.11.2019 г., постановено по т.д. № 2400/19 на ВКС,Второ т.о., е оставена без разглеждане молбата на пълномощника на управителя на „ТРОЯ 2000” ЕООД ЕИК[ЕИК] с вх. № 19 975/01.07.2019 8514/12.06.2013 г. срещу молителя в настоящото производство, с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение, постановено по т.дело №2424/2018 г. на Върховен касационен съд, Първо т.о.. В отговора на молбата за отмяна от страна на процесуалния представител на „ЕЛИТИС”ЕООД е направено искане за присъждане на разноските в производството в размер на договорено и платено адв.възнаграждение. Приложени са договор за правна помощ по конкретното дело и са представени доказателства за извършено плащане: фактура и платежно нареждане. При това положение и с оглед изхода по спора на молителя се дължи присъждане на разноските представляващи адв.възнаграждение. С оглед своевременно направеното от страна на пълномощника на управителя на „ТРОЯ 2000” ЕООД ЕИК[ЕИК] възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на договорения размер от 10 800 лева на възнаграждението на процесуалния представител на „ЕЛИТИС”ЕООД и вземайки предвид степента на правна и фактическа сложност на спора, с който ВКС е бил сезиран по молбата за отмяна на определение по чл.288 ГПК в частта за присъдените разноски, настоящият състав намира, че следва да се присъди минималния размер по чл.8 ал.1 т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който при материален интерес от 16 800 лева възлиза на 1134 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение