Определение № 157 от 17.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1450/2017 г.

Производството е по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК,образувано по молба с правно основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК, обективирана в касационна жалба с вх. № 6774/18.04.2017 г. по вх. рег. на Апелативен съд – София, подадена от [фирма], срещу Решение № 507/06.03.2017 г. на Апелативен съд - София, постановено по в. т. д. № 5112 по описа на съда за 2016 г., с която се иска спиране изпълнението на невлязлото в законна сила въззивно решение. С решението на въззивния съд е отменено изцяло Решение № 1186/11.07.2016 г. по т. д. 4879/2013г. по описа на Софийски градски съд, т. о., VI – 6 състав, като вместо него е постановено решението чието спиране се иска, с което [фирма] е осъдено на основание чл. 79 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата от 29 407,77 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на право на препредаване на телевизионни програми, ведно със законните лихви върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, както и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 835,75 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на главния дълг. Против въззивното решение на Апелативен съд – София в преклузивния срок по чл.283 ГПК е постъпила касационна жалба в която се съдържа и искането с правно основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Към нея са приложени доказателства за внасяне по сметката на ВКС на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса, изискуема съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30 лв., както и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С Разпореждане от 20.06.2017 г. на Председателя на II т. о. на ВКС е образувано т. д. № 1450/2017 г. и на молителя са дадени указания да внесе по сметка на ВКС обезпечение в размер, съответстващ на осъдителния диспозитив на невлязлото в сила въззивно решение. С молба с вх. № 7469/07.07.2017 г. на ВКС [фирма] е представил платежен документ, удостоверяващ внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на 8 686,10 лв., което не съответства на пълния размер от 32 243, 52 лв. съгласно диспозитива на въззивния съдебен акт. Представената с молбата банкова референция за сумата от 27 492, 04 лв. е ирелевантна, тъй като не съответства на дадените от ВКС указания и на разпоредбата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК спирането на изпълнението е обусловено от задължението на молителя да представи надлежно обезпечение, което по решенията за парични вземания е равно на присъдената сума. Разглежданата норма е императивна, поради което, невъзможността да бъдат изпълнени изискванията й има за правна последица оставяне без уважение на искането за спиране на изпълнението, като в този случай няма правен регламент, който да установява възможност за преценка на представянето на друг вид обезпечение и съответно тези обстоятелства са ирелевантни към настоящото производство. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение