Определение № 2 от 03.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 526/2011 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Т. П. М., Й. Л. П., И. Л. Ц., П. Г. Ц., Е. Г. Ц., М. С. Ц., Е. И. Ц. и Г. И. Ц., всички със съдебен адрес – [населено място], срещу определение №343 от 23.08.2011 г. по ч. гр. дело №653/2011 г. на Софийския окръжен съд.Жалбоподателите твърдят, че определението е незаконосъобразно и молят да бъде отменено. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК. С обжалваното определение е потвърдено определение №589 от 13.06.2011 г. по гр. дело №163/2009 г. на Самоковския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В. определение е постановено по спор относно допустимостта на иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Данъчната оценка на спорния имот, въз основа на който е определена цената на иска, е 87.50 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивен съд по дело с цена на иска до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по делата с цена на иска до 5 000 лв. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.