Определение № 839 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6777/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на П. Г. Х. от [населено място] срещу разпореждане от 30.08.2013 г. по гр.д.№3030/2013г на Софийски градски съд АО ІІІ б състав, с което на основание 286 ал.1 т.2 от ГПК е върната нейна частна жалба с дата 18.07.2013г ,като постъпила срещу предходно обжалваемо разпореждане след изтичане на срока за обжалването му. Частната жалбоподателка поддържа оплакване за незаконосъобразност на разпореждането и допуснат отказ от правосъдие. Неправилно е прието частната жалба да е просрочена ,съобщението до нея е било връчено на 15 юли 2013г ,прилага копие от съобщението, останало в страната като връчено с отбелязана на него дата Частната жалба е допустима и постъпила в срок, по същество е основателна. До връщане на постъпилата частна жалба вх.№85609 от 18.07.2013г и постановяване на обжалваното понастоящем разпореждане от 30.08.2013 г. по гр.д.№3030/2013г на Софийски градски съд АО ІІІ б състав, се е стигнало поради позоваване на констатацията по разпореждане №143 от 27.08.2013г на Председателя на І г.о ВКС, по повод изпращане на делото във ВКС за образуване и връщането му с указания. Констатацията, че тази частна жалба е посрочена и СГС следва да упражни правомощията си съгласно чл.286 ал.1 ГПК, което съставът е и сторил, е една неотносима към предпоставките за обжалване констатация. Това е следвало да съобрази състава на СГС, който иначе правилно е приел да има сезиране на по-горния съд с частна жалба срещу разпореждането от 05.07.2013г на СГС, а не срещу определението от 07.03.2013г, макар в самата жалба да е било посочено така. Следвало е или да се укаже на страната да отстрани противоречието, по отношение на посочения като обжалван акт, или да се приеме за извършено допустимото по процесуалния ред сезиране ,т.е да се приеме за обжалван този акт ,чието обжалване законът допуска и за което е бил даден срок .Казаната неточност в съдържанието на жалбата не може да компроментира упражненото процесуално право. Посоченото в разпореждане №143 от 27.08.2013г І г.о на ВКС просрочие е констатирано с оглед неточно посоченото в самата частна жалба, че с нея се обжалва определение №4504 от 07.03.2013г.на СГС. Спрямо това определение жалбата би се явила и просрочена, и втора по ред на постъпване, тъй като срещу определение от 07.03.2013г е имало постъпила друга частна жалба по-рано и тя е била върната с разпореждане на СГС от 05.07.2013г. Срещу последното и в срока за обжалване, предвид приложеното към делото съобщение с дата на връчване 15.07.2013г е постъпила и частна жалба вх.№85609 от 18.07.2013г. на П. Х.. Позоваването на неотносими към срока за обжалване констатации е довело до незаконосъобразно и неправилно връщане на частната жалба Разпореждането от 30.08.2013 г. по гр.д.№3030/2013г на Софийски градски съд АО ІІІ б състав следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски градски съд за по- нататъшни процесуални действия по частната жалба, постъпилата в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а именно. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о,