Определение № 9048 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9046/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. М. В., с адрес гр. София, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Маркова, срещу Решение № 5851/03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 5854/2023 г. по описа на Върховния административен съд, състав на Трето отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на лицето против Решение № 1617/13.03.2023 г., постановено по адм. д. № 5217/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта му, с която е отделен за разглеждане в самостоятелно производство искът против Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., и производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за допуснато нарушение на материалния закон. В подробно изложение аргументира неправилност на оспорения съдебен акт. Искането е за отмяна на решението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът –КРДОПБГДСРСБНА, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на частната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С Решение № 1617/13.03.2023 г., постановено по адм. д. № 5217/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, съдът е отхвърлил исковата молба на Г. М. В. срещу КРДОПБГДСРСБНА за присъждане на обезщетение, за претърпени от ищеца като физическо лице неимуществени вреди размер на 100 000 лева и за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на 2 000 000 щ.д. и в качеството му на ЕТ „Г. В.” имуществени вреди в размер 2 800 000 щ.д., както и е отделил за разглеждане в самостоятелно производство иска на Г.М.В. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., основаващ се на твърдението, че е претърпял вреди вследствие на нарушение на Закона за защита на личните данни, поради публикуването на неговото ЕГН на интернет страницата на КРДОПБГДСРСБНА. От В. е подадена касационна жалба, с която лицето е оспорило изцяло така постановения съдебен акт. С Решение № 5851/03.06.2025 г., постановено по адм. дело № 5854/2023 г. по описа на ВАС, състав на Трето отделение, съдът е оставил в сила решението на административния съд в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на лицето, а в частта, в която производството е отделено по отношение иска на Г.М.В. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., жалбата е оставена без разглеждане и производоството по делото е прекратено. В съдебния акт са изложени мотиви, според които касационната жалба е недопустима в частта, с която се обжалва отделянето на един от предявените искове за разглеждане в самостоятелно производство, тъй като с тази част на решението не се прегражда по-нататъшното развитие на производството. Посочено е също, че действащата процесуална уредба не предвижда възможност актът за разделяне на исковете да бъде обжалван пред по-горен по степен съд, като преценката не подлежи на инстанционен контрол. Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 210, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. Правилно и обосновано в оспореното решение е прието, че преценката на съда е дискреционнна и не подлежи на съдебен контрол, тъй като не е предвидена такава законова възможност. С разделяне на производството не се прегражда възможността на жалбоподателя да получи търсената от него защита, както и не се прекратява производството, следователно актът, с който е постановено, не подлежи на обжалване, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 215, т. 4 АПК касационната жалба в тази ѝ част е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. По отношение на останалите възражения, въведени с частната жалба, не се дължи произнасяне, доколкото са такива по същество на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия