Определение № 3267 от 27.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1041/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от "Делта Турс 2002 "ЕООД, представлявано от управителя Й. Р., чрез процесуален представител, срещу определение № 538 от 07.01.2025 г., постановено по адм. дело № 11154/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССг), с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) е спряно производството по делото до постановяване на крайни съдебни актове по дело С - 687/24 г. и С - 688/24 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). По наведени доводи за неправилност на определението като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба е връчен на ответника – Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) с указания за възможността да представи възражения и писмени доказателства, но такива по делото не са постъпили в указания срок.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Производството пред АССг е образувано по подадена от "Делта Турс 2002" ЕООД жалба против решение № 000030-11069/17.10.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането му с вх. № М-26-Д-776/18.09.2024 г. за изплащане на сумата в размер на 20 343,38 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 18.05.2021 г. до 02.05.2023г. върху недължимо платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) размер на 100 000,00лв., възстановена на 02.05.2023 г.

За да постанови определението съдът приема, че въпросът по кой ред следва да е обжалването на спорния административен акт – по реда на ДОПК, предвиждащ задължително административно обжалване пред по-горестоящия административен орган или по реда на чл. 145 и сл. от АПК, е преюдициален и е предмет на образувани от СЕС две дела: дело С- 687/24 г. и С - 688/24 г. Въз основа на това приема, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и с обжалваното пред настоящия състав определение спира производството по делото.

Постановеното определение е неправилно.

В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С- 687/24 г. и С - 688/24 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава седемнадесета, раздел първи ГПК. Поради това определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С- 687/24 г. и С - 688/24 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия.

От извършената служебно справка се установява, че адм. дело № 5085/2024 г. и адм. дело № 5112/2024г. и двете по описа на АССг са с предмет - оспорване на мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да издаде Акт за прихващане и възстановяване на недължимо платени държавни такси по Закона за хазарта. И по двете дела, съдът е отправил до СЕС преюдициално запитване със следните въпроси:

1. Съвместима ли е с член 56 ДФЕС правна норма на държава членка Разпоредбите на § 18 - § 22 от ПЗР на ЗДБ на Република България за 2024 г., която увеличава с 200 % еднократната фиксирана част от държавната такса за издаване и поддържане на дългосрочен лиценз в хазартния сектор както за онлайн, така и за наземни оператори, така че се ограничава дейността на организаторите на хазартни игри?

2. Съвместимо ли е с принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания държава членка да приеме правна уредба – разпоредбите на § 18 - § 22 от ПЗР на ЗДБ на Република България за 2024 г., която увеличава с 200 % еднократната фиксирана част от държавната такса за издаване и поддържане на дългосрочен лиценз в хазартния сектор както за онлайн, така и за наземни оператори, като увеличените държавни такси се прилагат с обратно действие, включително за съществуващите оператори, които следва да заплатят пропорционално новия размер на таксите, въз основа на формула, базирана на оставащия срок на техния лиценз?

По така отправените преюдициални запитвания в СЕС са образувани дела с №№ С- 687/24 г. и С - 688/24 г.

Предметът на посочените две дела и този по настоящето производство е различен, което потвърждава доводът на частния жалбоподател за липса на връзка между образуваните пред СЕС дела по преюдициалното запитване и спора по адм. дело № 11154/24г. на АССг. Жалбоподателят в настоящето производство претендира лихва за забава върху по-късно възстановена недължимо внесена държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ, докато административни дела № № 5085/2024 г. и 5112/2024г. на АССг са с предмет оспорване мълчалив отказ за издаване на Акт за прихващане и възстановяване на недължимо платени държавни такси по Закона за хазарта.

Въпросите, видно от отправеното преюдициално запитване, са относими към определяне размера на държавните такси, дължими по ЗХ, но не и към процесуалния ред, по който жалбоподателят в настоящето производство може да претендира заплащането на законна лихва върху вече възстановена държавна такса.

От така установеното следва, че предметът на производство по адм. дело № 11154/2024 г., по което е постановено обжалваното пред настоящия състав определение не е в зависимост от решението на СЕС по образуваните пред него дела, при което не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение