Определение № 329 от 05.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2739/2016 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна (неточно наименована „касационна”) жалба с вх. № 4259/23.03.2016 г., подадена от К. И. Б. срещу определение № 641/17.02.2016 г., постановено по частно гр. дело № 3020/2015 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното определение е оставена без уважение молба на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 и чл. 95 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса и за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в осъществяване на процесуално представителство в производство по обжалване с частна касационна жалба с вх. № 13831/26.10.2015 г. на постановеното по същото частно гр. дело, определение № 2628/30.09.2015 г., и привеждане на частната касационна жалба в съответствие с изискванията на чл. 284, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК. Частната жалба с вх. № 4259/23.03.2016 г., по която е образувано настоящото производство, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на апелативния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение № 641/17.02.2016 г., апелативният съд е приел, че след като жалбоподателят не е изпълнил в срок дадените му указания да представи актуална декларация за своето имотно състояние, са неоснователни както искането му по чл. 95 от ГПК, така и искането му по чл. 83, ал. 2 от ГПК. С последващо определение № 1614/11.05.2016 г., обаче, апелативният съд е освободил на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК жалбоподателя от внасяне на държавна такса по разглежданата в настоящото производство частна жалба с вх. № 4259/23.03.2016 г. Предвид разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че това разрешение за наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК е важимо не само за държавната такса по тази частна жалба, а изобщо - до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата, т.е. – жалбоподателят вече е освободен от внасянето на такси и разноски за производството по делото с това последващо определение на съда. Тъй като предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК са идентични с тези по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, то и искането му по чл. 95 от ГПК за предоставяне на правна помощ е основателно. По горните съображения обжалваното определение № 641/17.02.2016 г., като неправилно, следва да се отмени и да се уважи искането на жалбоподателя по чл. 95 от ГПК. Делото следва да се върне на въззивния съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия по назначаване на процесуален представител на жалбоподателя и администриране на частната касационна жалба с вх. № 13831/26.10.2015 г. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение