Определение № 252 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2134/2020 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на В. Б. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Пазарджишки окръжен съд № 230 от 20.06.2019 г. по гр.д.№ 320/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Панагюрски районен съд по гр.д.№ 847/ 2018 г. и по този начин молителят е осъден да заплати на „Бунай” АД, [населено място] сумите 10 476,81 лв – направени разноски за обучение въз основа на договор от 28.08.2014 г. за обучение без откъсване от производството и 164,73 лв - обезщетение за забавено изпълнение със законната лихва върху главницата и разноски по делото. Молителят излага твърдения, че решението на въззивния съд е постановено преди да изтече срока, в който съдът е обявил, че дава възможност за представяне на писмена защита съгласно чл.149 ал.3 ГПК. Според него по този начин съдът, вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила, го е лишил от възможност да участва в устните състезания, което счита за основание за отмяна на влязлото в сила решение. Ответната страна „Бунай” АД оспорва молбата като недопустима, считайки, че в нея не са изложени твърдения, които да съответстват на законовите основания за отмяна на влязло в сила решение. Поддържа също, че доводите на молителя за нарушаване на правата му са били наведени в производството по касационно обжалване на въззивното решение и отхвърлени от касационната инстанция. Евентуално излага съображения за неоснователност на молбата. Съдът намира молбата за допустима. В нея са изложени твърдения, че съдът, вследствие съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е лишил ответника по делото от възможност да участва в производството. Твърденията съответстват на основанието, уредено в чл.303 ал.1 т.5 ГПК, а дали са основателни е въпрос по същество. Молбата за отмяна е подадена на 08.06.2020 г. – по-малко от три месеца след влизане в сила на въззивното решение и срокът по чл.305 ал.1 т.5 ГПК е спазен. Други възражения срещу допустимостта на молбата не са направени и съдът служебно не намира такива. Същата подлежи на разглеждане в открито заседание. По изложените съображения съдът