Решение № 7774 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9739/2014 г.

Решение № 7774 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9739/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Светлозар Йосифов Босилков, действащ като ЕТ "Свера- Светлозар Босилков" от гр. Белене, срещу решение № 252/16.06.2014 г., постановено по адм. дело № 743/2013 г. по описа на Административен съд- Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 151202875/18.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 330/26.07.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП за определени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 6 046.30 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 1 926.85 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени доводи в жалбата се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Пунова, която е представила и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Русева, е изразил становище в депозирания писмен отговор, че решението на административния съд е правилно и не страда от сочените в касационната жалба пороци. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 568.93 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка с оглед обсотятелството, че ревизията на Светлозар Йосифов Босилков, действащ като ЕТ "Свера- Светлозар Босилков" е извършена по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Отчел е, че лицето е било регистрирано като ЕТ за ревизираните периоди, но не е извършвало дейност. Изложил е мотиви, че ревизията е проведена законосъобразно и в съответствие с особените правила на чл. 122 и сл. ДОПК. При определянето на началното салдо за ревизираните периоди, административният съд е споделил тезата на органите по приходите за липса на доказателства за реално извършено дарение по договор от 19.06.2005 г. и разписка към него, за получена сума от 30 000 лв. Съдът не е кредитирал представените от лицето документи- платежни нареждания, предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, запис на заповед, счетоводни документи на "Григория" ЕООД, представени с цел да бъде установен момента на заплащане на недвижимия имот, придобит от Светлозар Босилков през 2011 г., а именно 2013 г. Не е кредитирал и заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, съгласно което, ако бъде преизчислен паричния поток за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. на база приходите и разходите по РА, като бъдат включени дарение от майка му Ангелина Босилкова в размер на 30 000 лв., както и за 2011 г., ако се приеме, че сумата от 60 000 лв. по нот. акт № 94 от 25.07.2011 г. не е платена към 25.07.11 г., а към 12.08.2013 г., то не е налице недостиг на парични средства. Неоснователни са възраженията на касатора досежно неправилно определяне на началното салдо към 1.01.2006 г. Следва да бъде споделено изложеното от пълномощника на ответника по касация в писмения му отговор, че различните твърдения за неговия размер, давани на различни етапи от производството, както и изявлението в касационната жалба, че признаването на 30 000 лв. би било достатъчно, за да отпаднат всички задължения по процесния РА- теза, ча чието обосноваване продължават и в настоящото производство да се представят нови доказателства, които би могло да се представят и в по-ранен момент, ако са съществували, налагат извода за тенденциозност при представянето и интерпретирането на писмените документи от страна на ревизираното лице- касатор. Неоснователни са оплакванията на касатора срещу некредитирането на твърденията за налични суми от дарение в размер на 30 000 лв., предоставени от неговата майка през 2005 г. Не кореспондира с приетото от решаващия съд в мотивите му твърдението на касатора, че доводите му са отхвърлени само защото Босилкова е в близки семейни отношения с касатора. Основателно ответникът по касация поддържа, че съдът е извършил многопланово изследване на относимите факти, като е преценил както роднинската връзка и възможната заинтересованост на Ангелина Босилкова в този контекст, така и установената при ревизията фактическа невъзможност същата да е предоставила на посочената дата 30 000 лв. в брой на сина си, тъй като не е разполагала с такава. Правилно не са приети като годно доказателство данните за получени заплати, пенсии и прочие от нея и починалия й съпруг, доколкото няма никакви доказателства относно реално спестената сума, дали същата е била налична и предадена на Светлозар Босилкова датата в договора за дарение. Следва да се има предвид още и релевантния за настоящия спор факт за потвърждаване на РА за определяне на преки данъци на Ангелина Босилкова - № 151300228/7.05.2013 г. в който, по отношение на 2006 г., сумата 30 000 лв. не е приета за разполагаема нито в началото на периода, нито през предходната 2005 г. Решението на АС - Велико Търново с № 252/16.06.2014 г. по адм. д. № 743/2013 г./ за частично отхвърляне на оспорването срещу РА, включващо и 2006 г., е потвърдено от Върховния административен съд с Решение № 13818/18.11.2014 г. по адм. д. № 5090/2014 г. Обосновано административният съд е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че продажната цена на закупения от него недвижим имот в землището на к. к. "Слънчев бряг"- запад не е заплатен в момента на придобиване на имота. В тази връзка правилно е съобразено обстоятелството, че видно от съдържанието на нот. акт № 176 от 25.02.2011 г., том 21, на Служба по вписванията при Несебърския районен съд, изрично продавачът и купувачът (ревизираното дружество) са заявили, че продажната цена в размер на 60 000 лв. е заплатена напълно по банков път, преди подписване на нотариалния акт. В тази връзка правилно не е дадена вяра на новопредставените документи от "Григория" ЕООД, както и на основаната на тях съдебно- счетоводна експертиза. това е така, тъй като вещото лице не е извършвало проверка в счетоводството на дружеството, а е прегледало само извлечения от конкретни сметки, посочени в заключението. Неизвършването на проверка на цялата счетоводна документация, в т. ч. оборотни ведомости, пълни регистри на сметки, първични счетоводни документи, не може да обоснове извод за проверка в редовно водено счетоводство, а оттам- за приложение на нормата на чл. 51 ДОПК. В съответствие с предписанието на процесуалния закон, съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, тъй като, от една страна, констатациите му във връзка с плащането по нот. акт на "Григория" ЕООД не се основават на доказателствата по делото, а, от друга, заключението дава варианти на изчисления на задълженията на касатора, в случай на установеността на едни или други факти. След като релевантните факти не са установени в хода на съдебното дирене, и изводи в тази насока са изложени в мотивите на съдебното решение и се споделят от настоящия състав, то и изчисленията на вещото лице относно началното салдо, паричния поток и т. н. остават хипотетични. Съдът споделя всичко изложено от процесуалния представител на ответника в писмения му отговор досежно представените към касационната жалба нови доказателства. Действително, същите са само още един аргумент в подкрепа на тезата, че касаторът се домогва да докаже, включително и чрез съставяне на нови документи, че фактическата обстановка в настоящия спор е друга, различна от тази, установена в хода на ревизията и потвърдена в съдебната фаза на спора. Тези доказателства следва да бъдат преценявани в контекста на момента на тяхното представяне, независимо от нотариалната заверка. Основателен е доводът на пълномощника на ответника по касация, че самата заверка също буди съмнения, тъй като от щемпела не може да се установи върху кой документ са заверени подписите. Извън това, самите договори за дарение и за заем, са съставени за целите на настоящото производство и с оглед мотивите на решението, в които е посочено, че не се доказвало- късното плащане на цената по нот. акт. Именно в реда на изложеното следва да бъде съобразено още, че видно от представеното извлечение от сметката на "Григория" ЕООД от 12.08.2013 г., една и съща сума от 30 000 лв. последователно е внесена в брой от Радослав Босилков и веднага изтеглена от Тодор Кочев, след което е внесена в брой и от Ангелина Босилкова и е отново изтеглена от Тодор Кочев. Административният съд, обаче, е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е съобразил, че в ревизионния акт са съставени парични потоци на приходите и разходите на касатора за ревизираните периоди от 2006 г. до 2011 г., в които има установен от приходните органи недостиг на парични средства помесечно. Съдът е следвало да извърши проверка на така съставения паричен поток за всяка една от ревизираните години, но това не е сторено. Последното противоречи на материалния закон, тъй като данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ е годишен и съгласно чл. 17 от същия закон и данъчната основа, върху която той се начислява също се определя на годишна основа. Данъчната основа се определя на годишна основа и по ЗОДФЛ (отм.), а определеният данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е годишен данък - аргумент от чл. 13, чл. 14 и чл. 15 на същия закон. Затова приходните органи недопустимо са определили недостига като превишение на разходите над приходите за всяка една от ревизираните години за части от тях, а не на годишната основа. Съдът не е установил това, тъй като не е извършил проверка на тези парични потоци за всяка една от ревизираните години, поради което и обжалваното решение е постановено в противоречие с процесуалните правила за това. Всъщност първоинстанционният съд в мотивите си не е отговорил на едно от основните възражение на жалбоподателя, че при изготвяне на паричния поток ревизията е посочила недостиг не на годишна основа, а помесечно. Затова съдът ще следва служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши проверка на съставения паричен поток на Босилков и да се произнесе на годишна основа има ли недостиг на парични средства, да установи на тази база за всяка една от ревизираните години каква е данъчната основа за облагане, ако има такава и съответния данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 48 ЗДДФЛ. Въз основа на експертизата съдът ще следва да се произнесе налице ли е или не недостиг на парични средства на годишна база, а не помесечно на паричния поток на Босилков, което да е основание за определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се постанови друго решение по съществото на спора при спазване указанията, дадени в настоящето решение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,