Определение № 712 от 18.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 587/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Р. П., [населено място], срещу определение №18914 от 22.12.2011 г. по ч. гр.дело №15695/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 10.10.2011 г. по гр. дело №36195/2011 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове по реда на чл.424 ГПК за признаване за установено, че П. Р. П. не дължи на [фирма] сумите 4 882.57 лв. – главница и 2 164.38 лв. - лихви. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното определение е постановено по спор за парични вземания с размер до 5 000 лв. за всяко едно от тях. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивен съд по дело с цена на иска до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по делата с цена на иска до 5 000 лв. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.