Определение № 3524 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2606/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216а, във вр. с чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ Образувано е частна жалба на "НВВ Консулт" ЕООД, чрез юрк. З. Момчилов срещу определение № 144 от 08.02.2024 г., постановено по преписка № КЗК-68/2024г. на Комисията за защита на конкуренцията /Комисията, КЗК/, с което е оставено без уважение искането на за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Софтуерна поддръжка на информационно-статистическата система на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за осъществяване на непрекъснат обмен на данни и цялостно функциониране на системата, съгласно задълженията на Република България регламентирани от ЕК, чрез стандарта UN/FLUX", вписана по уникален номер в ЦАИС ЕОП 00097-2023-0016. Твърди неправилност на определението и излага доводи в частната жалба. Иска отмяна на определението и да се постанови определение по същество като се наложи временна мярка "спиране на процедурата ". Претендира присъждане на направени разноски. Ответната страна Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас, представлявана от юрк. Д. Чакърова, излага доводи за неоснователност на частната жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество неоснователна. В КЗК е било образувано производство по преписка № КЗК-68/2024 г. във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР-78/17.01.2024 г. от "НВВ Консулт" ЕООД, срещу решение № F461495 от 21.12.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на ИАРА за откриване на "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Софтуерна поддръжка на информационно-статистическата система на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за осъществяване на непрекъснат обмен на данни и цялостно функциониране на системата, съгласно задълженията на Република България регламентирани от ЕК, чрез стандарта UN/FLUX". С жалбата е направено искане за налагане на временна мярка "спиране" на процедурата за възлагане на обществена поръчка. КЗК е разгледала подробно доводите на жалбоподателя, свързани с направеното искане за спиране на процедурата и е приела, че не следва да бъде допускана временна мярка "спиране на процедурата" с две основания: първото, че не са изложени доводи от страна на жалбоподателя за настъпващи или настъпили вреди от продължаващата процедура, които да са невъзстановими и второто – предвид обществената значимост на предмета на обжалваната поръчка, спирането на процедурата би могло да засегне интересите на възложителя обективно – интересите на всички трети лица, заинтересовани от изпълнението на предмета на конкретната обществена поръчка Определението е правилно. Настоящият съдебен състав счита, че КЗК законосъобразно е тълкувала и приложила разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 2 и 3 от ЗОП. С първата разпоредба е регламентирано, че подадената жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Следователно законодателят е преценил, че е в обществен интерес оспорването на решение за откриване на възлагателна процедура да не спира процедурата и това е общият приложим принцип. Като отклонение от това правило е предвидена възможността за налагане на временна мярка, но само по изключение при мотивирано искане от страна на жалбоподателя и при условията, регламентирани с текста на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. Разпоредбата изисква Комисията да се произнесе по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В чл. 204, ал. 3 от ЗОП е предвидено, че КЗК може да не наложи временна мярка в случай, че отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Правилен е извода на КЗК относно липсата на надлежни и обосновани доводи от жалбоподателя, свързани с разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. В конкретния случай КЗК е съобразила предмета на поръчката, който е от изключителна важност за осъществяване на непрекъснат обмен на данни и цялостно функциониране на системата, съгласно задълженията на Република България регламентирани от ЕК, чрез стандарт UN/FLUX. Съобразено е и становището на възложителя, че системата ИАРА е с изтекла поддръжка, считано от 07.01.2024г., което при забавяне на процедурата поставя на риск нормалното функциониране на цялата изпълнителна агенция (ИАРА). Оставянето на системата без поддръжка за продължително време ще доведе до ненавременна реакция при нарушаване на работоспособността на системата и проблеми с предаването на актуални данни в реално време. Поради това обосновано Комисията правилно е приела, че продължаването на процедурата ще защити в по-голяма степен обществения и националния интерес. Спирането на процедурата не би повлияло пряко, непосредствено и благоприятно на интересите на жалбоподателя, който разполага с друг реда на защита - право на оспорване на административните актове в производството по ЗОП. Продължаването на процедурата няма да накърни интересите му, защото в настоящото съдебно производство не могат да бъдат разглеждани оплакванията по законосъобразността на решението за откриване на процедурата. Такъв косвен контрол в производството по чл. 203 от ЗОП е недопустим. Наред с това в определението на КЗК е обсъдено и правилото на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, съгласно което възложителят може да сключи договор с избрания изпълнител едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което само по себе си продължаването й не би довело до сключване на договор преди влизането в сила на обжалваното решение. Предвид изложеното правилно КЗК е приела, че ползите от прилагането на временната мярка нямат превес над отрицателните последици, които страните могат да претърпят от нейното налагане - предвид етапа, на който се намира провежданата процедура и правилото на чл. 112, ал. 8 от ЗОП. Предвид на горното съдът счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответната страна по частната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Частният жалбоподател ще следва да заплати на ответната страна разноски в размер на 100 лв., определени според фактическата и правна сложност на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,