Решение № 2759 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1140/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София против Решение №40276/03.12.2025 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. №2997/2025 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-22002224000925-091-001/04.11.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София. С твърдения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение, потвърждаване на РА и присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от юрк. Аврамова. Ответникът по касационната жалба – „Тобо - Метро“ ЕООД с ЕИК 205389059, със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица] – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Велкова по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от адв. Георгиева. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА №Р-22002224000925-091-001/04.11.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение №95/30.01.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП – София. С РА са установени на „Тобо - Метро“ ЕООД задължения за ДДС в общ размер 72 387.41 лв. и лихви в общ размер – 67 256.32 лв. за данъчни периоди (д. п.) м. февруари, м. март и м. април 2021 г., м. април, м. май и м. юни 2022 г. Съдът отменя РА като материално незаконосъобразен. Приема, че според съдебно – счетоводната експертиза (ССЕ) счетоводството на ревизираното дружество е водено коректно и всички сделки, които то е извършвало, са надлежно осчетоводени. Счита, че противно на твърденията на органите по приходите за всички продажби има издадени фактури с определена данъчна основа и начислен данък. Намира, че разликата между получените суми по банка, цените по нотариалните актове и издадените фактури е обяснена от данъчнозадълженото лице с това, че е извършено връщане на надплатени суми. За това обстоятелство са представени допълнителни споразумения, разписки и кредитни известия (КИ). Поради отпадане на част от договорените СМР и неизвършване на определени довършителни дейности се е наложило издаване на КИ. Според АССГ ревизиращият екип е следвало да предприеме алтернативни процедури за събиране на доказателства с цел набавяне на допълнителни доказателства (извън насрещните проверки и телефонните разговори, бел. наша), но не посочва какви конкретно процедури има предвид. Видно от РА и мотивите към него в хода на ревизионното производство е установено следното: В д. п. м. февруари 2021 г.: „Тобо - Метро“ ЕООД продава на Р. Т. и М. Б. с НА №88/26.02.2021 г. апартамент и гараж в груб строеж за сумата от 66 000 лв., която ще бъде заплатена по банков път чрез средства от банков кредит. На датата на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС – прехвърляне на правото на собственост – дружеството не издава фактура и не начислява ДДС. Издава две фактури на 21.06.2023 г. на обща стойност 43 526 лв. С РА е начислен ДДС върху разликата от 22 474 лв. в размер на 3 745.67 лв. и лихва за забавеното начисляване на данъка с фактурите. Сумата от 66 000 лв. е заплатена по банков път на 04.03.2021 г. За разликата от 22 474 лв. ССЕ установява, че по счетоводни данни е върната на каса. Не са издавани КИ към фактурите. В д. п. м. март 2021 г. „Тобо - Метро“ ЕООД осъществява продажби с 8 НА на физически лица на обекти в груб строеж. В НА №47/02.03.2021 г. с купувачи Г. Т. и И. Н. е вписана цена 88 000 лв. Дружеството издава фактура на 16.04.2021 г. за 80 579 лв. С РА е начислен ДДС върху разликата от 7 421 лв. в размер на 1 236.83 лв. В ревизионното производство са представени 3 броя КИ от 21.06.2023 г. общо за 24 006.18 лв. В същите не е посочена фактурата, към която се издават, нито е посочено основанието за издаването им. Според представеното допълнително споразумение от 18.05.2022 г. с оглед на това, че не са извършени довършителни работи в общите части на сградата и довършителни СМР в обекта, продажната цена се намалява, като за всяка отделна СМР се издава квитанция за върната сума. В нито една от разписките за върнати суми не е посочено какъв вид и обем СМР не са извършени. При насрещната проверка Г. Т. писмено обяснява, че не са й връщани суми и не е получавала КИ. В НА №151/11.03.2021 г. с купувачи Н. и В. Р. е посочена продажна цена от 87 000 лв. Издадена е фактура на 01.07.2021 г. за 83 016 лв. За разликата от 3 984 лв. с РА е начислен ДДС в размер на 664 лв. Издадени са 3 КИ през м. юни 2023 г. на обща стойност 24 732 лв., които не отговарят на изискванията на чл. 115, ал. 4 ЗДДС. Допълнителното споразумение и разписките имат същото съдържание като гореописаните. При насрещната проверка Н. Р. представя платежни нареждания за заплатена изцяло продажна цена, така както е посочена в НА. Не представя КИ и не твърди да е получавал такива, нито да са му били връщани суми. В НА №75/26.03.2021 г. с купувачи С. и Р. Р. е вписана продажна цена 47 269 лв. Издадена е фактура на 14.12.2020 г. за 36 765 лв. За разликата от 10 504 лв. е начислен с РА ДДС в размер на 1 750.67 лв. Издадени са 2 КИ през м. юни 2023 г. общо за 10 953 лв., а по счетоводни данни на 01.06.2022 г. е върната сума в размер на 21 460.35 лв. При извършената насрещна проверка С. Р. представя платежните нареждания за плащането на цената, както е вписана в НА, и дава писмени обяснения, според които няма никаква представа за какви КИ става въпрос, нито е подписвал допълнително споразумение. Заявява, че не е констатирал недостатъци в изпълнението на недвижимия имот. В НА №58/17.03.2021 г. с купувачи Е. и Х. М. е вписана продажна цена 71 000 лв. Издадена е фактура на 08.03.2021 г. за 68 215 лв. За разликата от 2 785 лв. е начислен ДДС в размер на 464.17 лв. Издадено е КИ на 21.06.2023 г. за 20 323 лв. При извършената насрещна проверка Е. М. дава писмени обяснения, че няма издавани КИ. Договорът е изпълнен през 2022 г. За останалите продажби в този д. п. не са издавани КИ. Представят се от дружеството допълнителни споразумения и разписки за върнати суми, идентични по съдържание с гореописаните. Фактури не са издавани на датите на данъчните събития, а едва през 2023 г. За разликата между цената по НА и данъчните основи на фактурите е начислен с РА ДДС и лихви за забавеното начисляване на данъка. Сходни с гореописаните са фактите във връзка с трите продажби на обекти в груб строеж през м. април 2021 г. През м. април, м. май и м. юни 2022 г. обектите са продавани в завършен вид, тъй като за сградата има издадено Разрешение за ползване №СТ-05-79/11.02.2022 г. К. Е. Ж. и П. Б. Д. отричат да са им издавани КИ и да са им връщани суми. С НА №93/28.06.2022 г. са продадени гараж и апартамент на Д. Л. Б. за 78 503 лв. ССЕ установява следните плащания: на 04.11.2020 г. – 134 756.67 лв.; на 16 и 17.08.2021 г. – 44 700.50 лв. (общо 179 457.17 лв.). На 23.06.2022 г. е възстановена по банков път сума в размер на 100 954 лв. и остава сума в размер на 78 503.17 лв., колкото е по НА. Дружеството издава фактури на 22.12.2021 г. и на 28.02.2022 г. на обща стойност 66 600 лв. За разликата от 11 903 лв. е начислен с РА ДДС в размер на 1983.83 лв. В случая видно от данните в ССЕ са налице допълнителни плащания над цената, вписана в НА, които е възможно да са направени във връзка с допълнително договорени СМР, но неизвършени. Поради това надплатената сума над 78 503 лв. е била върната. Това обстоятелство се потвърждава от Д. Л. при извършената й насрещна проверка. Изложеното не налага различен извод от направения от приходните органи, че за разликата до 78 503 лв. следва да се начислява ДДС в д. п. м. юни 2022 г. При така установените факти настоящият съдебен състав преценява като неправилни изводите на АССГ за материална незаконосъобразност на РА, поради следното: При продажби на недвижими имоти (апартаменти и гаражи) в сграда, изградена до степен „груб строеж“, няма как издаването на КИ за намаляване на ДО на издадени фактури за продажби да се обоснове с възстановяване на суми за неизвършени довършителни и луксозни СМР. Ако за довършителните работи между строителя и купувачите са сключени договори за изработка за довършителните работи, обстоятелство, което не е доказано по делото от страна на ответника по касация, то при настъпване на данъчното събитие по правилата на чл. 25 ЗДДС за извършване на услугите, доставчикът е длъжен да издаде фактура и да начисли ДДС. При всички случаи данъчното събитие е настъпило на датата на издаване на Разрешението за ползване, удостоверяващо изпълнение на сградата в съответствие с одобрените проекти. Освен това, както беше посочено по-горе, КИ не отговарят на изискванията на чл. 115, ал. 4 ЗДДС – в тях не са посочени номер и дата на фактурата, към която се издават, и основанието за издаването им, към повечето от фактурите няма издавани КИ, а се представят само допълнителни споразумения за връщане на суми за неизвършени довършителни СМР, които не са описани по вид и обем. Отбив от цената при продажбата на недвижим имот е възможна, ако той има недостатъци, които съществено намаляват неговата цена или годността му за обичайното потребление (чл. 193 ЗЗД). Това означава, че на датата на продажбата доставчикът е длъжен да издаде фактура за пълната цена, а след това да издаде КИ, ако се налага намаляване на цената поради недостатъци на продадената недвижима вещ. Това обстоятелство нито се твърди от данъчнозадълженото лице, нито се доказва. Тези съображения се отнасят и до продажбите на обекти в сграда в завършен вид с издадено Разрешение за ползване от органите на ДНСК, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 177, ал. 2 ЗУТ). Изводът, който се налага, е че ревизираното дружество не е изпълнило задълженията си, регламентирани в чл. 86 ЗДДС, да начисли данъка, когато е станал изискуем (при настъпване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 при прехвърляне на правото на собственост според чл. 26, ал. 6, т. 1), като издаде фактура с данъчна основа по чл. 26, ал. 2 и ДДС, посочен на отделен ред. За разликата до пълната цена на продадените недвижими имоти законосъобразно с РА е начислен ДДС в д. п., в който са извършени продажбите, и са начислени лихви за късното начисляване на ДДС в по-малък размер от дължимия. В немалко случаи фактури са издавани през 2023 г., а не през 2021 г. и през 2022 г. По така изложените съображения решението на АССГ следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение, което не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ - 450 лв. (230.08 евро) по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ заедно с разноските за заплатената държавна такса в размер на 562.64 евро. Общо дължимите на страната разноски са в размер на 1 022.80 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение