Определение № 2449 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2026 г.

Производството е е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от подадена от Н. В. В., с адрес в гр. София, срещу определение № 21027/18.06.2025 г. по адм. дело № 1621/2025 г. /годината на делото съгласно съдебния акт/ по описа на Административен съд - София – град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № РКС25 - РИО9 - 9 от 07.02.2025 г. на кмета на район "Красно село" и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска същото да бъде обезсилено, като недопустимо или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по частната жалба – кметът на район „Красно село“, Столична община, не взима становище. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е основателна. АССГ, за да постанови обжалваното определение, е посочил, че с разпореждане от 25.02.2025 г. е оставил жалбата без движение с указания за отстраняване на нередовността на жалбата - внасяне на държавна такса в размер на 10 лева по сметката на АССГ и представяне на вносния документ, като нередовността не е отстранена в указания срок и до настоящия момент, поради което е налице основанието на чл.158, ал.3 АПК. Определението е неправилно. Преди постановяването му, с молба от 24.04.2025 година В. е направил няколко искания, първото от които е освобождаване от държавна такса от 10 лева, която е резюлирана на 19.05.2025 г. с указания за молителя в 7 - дневен срок от съобщението да представи доказателства за трудова заетост и имуществено състояние. Изпратено е съобщение на В. на 23.05.2025 г., но по молбата за освобождаване от държавна такса липсва произнасяне, а вместо това е постановено оспореното определение. Определението е постановено при съществено съдопроизводствено нарушение - при постъпила молба за освобождаване от държавна такса съдът е следвало да се произнесе първо по нея и едва след това да преценява дали е отстранена нередовността на жалбата - невнасяне на указаната държавна такса. С оглед изложеното определението следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване съдопроизводствените действия с произнасяне по молбата от 24.04.25 т. на л.22 от делото, при което да се вземат предвид представените от В. доказателства с молба от 21.11.2025 г. по дело №1621/2025 г., приложени в настоящето частно производство на л.19 -23 включително. С оглед изложеното и на основание чл.235, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение