Определение № 1289 от 16.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2262/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от адв. Н. Н. Д. от САК, в качеството му на пълномощник на касатора П. Б. К., с която се иска допълване на постановеното по настоящото дело решение № 13 от 05.02.2024 г. в частта му за разноските, като на молителя бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната от него в касационната инстанция безплатна правна помощ на материално затруднено лице в размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Искането е аргументирано с изхода от спора в касационната инстанция и частичното уважаване на подадената от П. Б. К. касационна жалба. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не са депозирани писмени отговори от насрещната страна „Застрахователна компания Лев Инс“ АД и конституирания като трето лице – помагач на страната на ответния застраховател М. В. Д.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о., като прецени данните по делото и становището на молителя, приема следното: Молбата за допълване на решението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата се явява частично основателна по следните съображения: С определение № 984 от 07.11.2023 г. по т. д. № 2262/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., е допуснато касационно обжалване по касационната жалба от страна на пълномощника на П. Б. К. срещу решение № 88 от 17.06.2022 г. на Великотърновски апелативен съд по в. т. д. № 98/2022 г. в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 54 от 29.11.2021 г. по т. д. № 40/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в съответната осъдителна част и потвърждаване частично в отхвърлителната част, въззивният съд е счел за частично неоснователен иска на ищеца срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ съответно: за разликата между 5 000 лв. до 50 000 лв. – за претърпени болки и страдания от телесни увреждания вследствие на настъпило на 17.11.2020 г. пътно-транспортно произшествие, както и в съответната част за присъдените в тежест на ищеца разноски. С постановеното по делото решение № 13 от 05.02.2024 г. допуснатото до касационен контрол горепосочено въззивно решение е отменено в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение в съответната осъдителна част, е бил отхвърлен искът на П. Б. К. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за присъждане на застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ съответно: за разликата между 5 000 лв. до 7 500 лв. – за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 17.11.2020 г. пътно-транспортно произшествие, и вместо това застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от още 2 500 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на посоченото ПТП, ведно със законната лихва върху главнцата от 08.12.2020 г. до окончателното плащане на обезщетението. В останалата допусната до касация обжалвана част – за горницата над 7 500 лв. до 50 000 лв., въззивното решение е оставено в сила. При този окончателен изход от спора и новия определен за справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди касационният съд е пропуснал да се произнесе относно дължимото на адв. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на касатора пред ВКС, поради което е налице основание за допълване на решението от 05.02.2024 г. в частта за разноските. Неоснователни са обаче доводите на молителя, че по отношение на размера на дължимото му се адвокатско възнаграждение приложение следва да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ. В определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., което се споделя от настоящия състав, е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, която препраща към НМРАВ и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. Прието е, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложените критерии, съставът на ВКС намира, че с оглед предмета и сложността на производството, вида на извършените от пълномощника процесуални действия и защитения материален интерес с оглед частичното уважаване на касационната жалба (2 500 лв. от 45 000 лв.), дължимото от застрахователното дружество на адв. Д. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв за осъщественото представителство на касатора пред ВКС следва да бъде определено и присъдено в размер на 250 лв. По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо т. о.