Определение № 4035 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 317/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Л. П. срещу въззивно решение № 129/24.08.2023 г. по в.т.д. № 62/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 260036/17.11.2022 г. по т.д. № 189/2018 на Плевенския Окръжен съд и са отхвърлени исковете на Е. П. с правно основание чл.40 ЗЗД, чл.108 ЗС, чл.87, ал.3 ЗЗД, чл.57, ал.2 ЗЗД и чл.79, ал.1 вр. чл.284, ал.2 ЗЗД. Ответниците по касационната жалба М. Й. Н., действащ като ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“ и Б. М. Н. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Б. 82“ ООД не е подал отговор на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, от надлежна страна, в установения срок и е редовна. За мотивите на въззивния съд (имената и отношенията между участниците в сделките в скоби са посочени от настоящия състав за яснота): По исковете с правно основание чл.40 ЗЗД: Съгласно приетото заключение на оценъчната експертиза пазарната стойност на имотите – предмет на разпоредителните сделки – е повече от три пъти, а по отношение на стопанските дворове със сградите в тях – близо четири пъти по-висока от реализираната от пълномощника цена чрез продажбата им по цени почти равни на данъчните им оценки. В случая, видно от волеизявлението на упълномощителите, материализирано в писменото пълномощно, каквото се изисква съгласно чл.37 изр. второ ЗЗД за сключване на договори в нотариална форма, на пълномощника Б. (М.) Н. (син на Е. Л. П. и М. Й. Н.) е предоставен възможно най-голям обем представителна власт. … В случая единственото поставено ограничение е срокът на пълномощието. Липсват ограничения по отношение на вида на разпоредителните сделки – овластяването включва освен възмездни и безвъзмездни сделки; на предмета на бъдещото разпореждане – овластяването е за извършване на разпоредителни сделки с всички притежавани от упълномощителите земеделски земи, придобити по време на брака им; на възможните съконтрахенти – не са посочени лица, които да не могат да придобият или да се облагодетелстват от разпореждането с това имущество; на продажната цена – да е указано цената да не е по-ниска от конкретно посочена или да бъде определена по специално посочен ред. При липса на ограничения съгласно чл.39, ал.1 вр. чл.9 и с чл.44 ЗЗД следва да се приеме, че представителната власт включва възможността за пълномощника да избира и да договаря във всяка една от тези насоки. Включително упълномощителите са овластили пълномощника да договаря сам със себе си или с друго лице, което също представлява, както и да преупълномощава друго лице, с което са се отказали от уредените в чл.38 ал.1 ЗЗД и чл.43 ал.1 ЗЗД допълнителни гаранции за защита на правата и интересите им. … Обстоятелството, че пълномощникът е овластен да се разпорежда безвъзмездно със съсобствените на родителите си (Е. П. и М. Н.) земеделски земи сочи, че упълномощителят Е. П.) е бил съгласен да не получи никаква насрещна престация. … Предвид изложеното, след като упълномощителят е бил съгласен имуществото му да бъде отчуждено безвъзмездно, получаването на каквато и да било цена от продажбата му е повече от очакваното и не може да обоснове причинено увреждане. … За мотивите за предприетите от двамата съпрузи (Е. П. и М. Н.) разпореждания с недвижимите им имоти в полза на ЕТ (М. Й. Н., действащ като ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“) и за продажбата на имотите по данъчната им цена от ответника ЕТ са изложени доводи, които въззивният съд приема като житейски логични. Като мотив за прехвърлянето на имотите св. И. Н. (Н.а) посочва обединяването на семейния бизнес във връзка с участието в европейски програми за получаване на евросубсидии и конкретно по мярка 121. Обстоятелството, че упълномощаването на Б. Н. за извършване на сделките е извършено в средата на м.11.2013 г. и е със срок на действие до края на същата година, обсъдено и с предмета на възложените сделки – всички съсобствени на съпрузите имоти, говори за взето сериозно решение и за някаква спешност. … Налага се извод, че соченият мотив за отчуждаването на имотите и то конкретно в полза на търговец, чрез който е развиван семейният бизнес, има икономическа обоснованост. По отношение на продажбата по данъчни цени свидетелката излага, че сделките между членовете на семейството се правели по цени, близки до данъчната оценка, с цел спестяване на данъци. Продажната цена е ирелевантна за размера на данъците, които се определят по данъчната оценка, но продажната цена е база за определяне на дължимите нотариални такси и затова е очевиден материалният интерес на страните по сделката да я сключат на по-ниска цена. Този подход е обичаен при сделки, сключвани между близки лица, още повече че в случая се касае до прехвърляне на изключително голямо количество имоти и нотариалните такси дори при данъчна оценка са значителен разход. Поради изложеното соченият от св. Н.а довод е житейски логичен. Не на последно място съдът в настоящия му състав не приема за достоверни твърденията на ищцата, че довереникът Н. не й е дал отчет за извършените от нейно и на съпруга й (М. Н.) име сделки, от което тя извлича намерението му да я увреди и споразумяването в нейна вреда с насрещната страна, представлявана също от него. На първо място, както бе посочено, на пълномощника Н. е бил предоставен помалко от два месеца срок, в рамките на който той би могъл да действа в изпълнение на поръчката. На второ място, касае се до разпореждане с много голямо количество недвижими имоти – установено е и това се признава от самата ищца, че в срока на пълномощното са реализирани разпоредителни сделки с всички притежавани от нея в режим на съпружеска имуществена общност с М. Н. имоти както с процесните два договора – общо 48 имота, така и с другите договори, приети като доказателство по делото – общо 159 имота. С оглед доказаните отношения в семейството през 2013 г. единственият вариант ищцата да не е узнала за изпълнението на договора за поръчка още в края на същата година, е тя изобщо да не се е интересувала от развитието на мандатното правоотношение, което е житейски абсурдно след като е предоставен мандат за разпореждане с цялото притежавано от нея имущество. Съдът приема, че още тогава тя е била уведомена за сделките и именно с оглед нормалните отношения в семейството тя не е имала възражения по действията на пълномощника, съответстващи на възложеното му и на предоставената му представителна власт и не се е противопоставила на извършеното от него. По иска по чл.108 ЗС: Изходът от спора по иска по чл.40 ЗЗД предопределя неоснователността на този иск. Тъй като в настоящия казус съдът е приел исковете по чл.40 ЗЗД за неоснователни, правата на праводателя на ответника „Б. 82“ ООД не са отпаднали. По исковете с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД: По делото е безспорно установено, че продажните цени по двете процесни сделки са били преведени в пълния им размер от банковата сметка на купувача ЕТ (Б. - М. Н.) по банкова сметка на съпруга на ищцата М. Н. (той е единият продавач, който е и единствен купувач и като такъв е платил цената сам на себе си). Спорно е дали извършеното в полза само на единия продавач (М. Н.) плащане има погасителен ефект за задължението на купувача, особено при положение, че съгласно действащия СК от 2009 г. доколкото паричните влогове не са посочени в нормата на чл.21, ал.1 СК, те са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и са лично имущество на титуляря на влога. Съдът намира, че купувачът по сделката (ЕТ М. Н.) е изправна страна по правоотношението, като е изпълнил задължението си, произтичащо от договорната връзка (купувачът, който е и един от продавачите, е превел цената по своя банкова сметка). По иска с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД: Компенсаторно обезщетение по чл.57 ал.2 ЗЗД би било дължимо само при уважаване на искове по чл.87, ал.3 ЗЗД. По иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.284, ал.2 ЗЗД: Не се спори, че поръчката е изпълнена от довереника чрез сключването на двата договора. Исковата претенция на П. се основава на твърденията, че довереникът Н. (неин син) не е предал половината от получената по сделките продажна цена на нея като негова доверителка. По делото е безспорно установено, че не е налице неизпълнение на задължението на пълномощника да предаде полученото в изпълнението на поръчката. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Касационната жалбоподателка е навела доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция по всички искове. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по изведения от жалбоподателката материалноправен въпрос: следва ли тълкувателната дейност на съда при тълкуване на упълномощителната сделка да бъде съобразена с критериите, посочени в чл.20 ЗЗД, следва ли да се намери действителната, а не предполагаемата воля на страната и чрез тълкуване може ли да се изменя и подменя първоначално изразената от тях воля. Въпросът е свързан с довод за неправилност на изводите на въззивния съд по иска по чл.40 ЗЗД, че: широкият обем на дадения на пълномощника мандат, в който липсват ограничения на представителната власт, означава съгласие на упълномощителя да не получи никаква насрещна престация. След като упълномощителят е бил съгласен имуществото му да бъде отчуждено безвъзмездно, получаването на каквато и да било цена от продажбата му, е било повече от очакваното и не можело да му бъде причинено увреждане. Въпросът е обуславящ, тъй като както беше посочено, въззивният съд е формирал следните изводи: Обстоятелството, че пълномощникът е овластен да се разпорежда безвъзмездно със съсобствените на родителите си земеделски земи сочи, че упълномощителят е бил съгласен да не получи никаква насрещна престация; След като упълномощителят е бил съгласен имуществото му да бъде отчуждено безвъзмездно, получаването на каквато и да било цена от продажбата му е повече от очакваното и не може да обоснове причинено увреждане. Въпросът е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение № 81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г., на I т.о. на ВКС, с което по материалноправния въпрос по приложението на чл.20 ЗЗД е обобщена установената съдебна практика в следния смисъл: на тълкуване по реда на чл.20 ЗЗД подлежи само неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът при тази своя дейност, която е обективна, се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание. Въпросът е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение № 157/30.10.2012 г. по т.д. № 696/2011 г., на I I т.о. на ВКС, с което по материалноправния въпрос за тълкуването в съответствие с установените в чл.20 ЗЗД критерии е обобщена установената съдебна практика в следния смисъл: … Критериите за тълкуване на договорите са законово установени в разпоредбата на чл.20 ЗЗД, която изисква отделните договорни уговорки да не се тълкуват изолирано, а във връзка едни с други; всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор; всички клаузи да се тълкуват с оглед целта на конкретния договор, обичаите в практиката и добросъвестността. Прилагането на критериите по чл.20 ЗЗД е съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС, в т. ч. и в създадената по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК задължителна практика, намерила израз в решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, І т. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 151/05.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. на ВКС, ТК, и др. Въпросът е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение № 16/28.02.2013 г. по т.д. № 218/2012 г., на I I т.о. на ВКС, с което по материалноправния въпрос относно приложението на чл.20 ЗЗД е обобщена установената съдебна практика в следния смисъл: Съобразно последователната и задължителна за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК – решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 420/2009 г., ІV г.о.; решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г., ІV г.о., решение № 81 от 07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г., І т.о., решение № 40 от 13.05.2010 г. по т.д. № 566/2009 г., ТК, решение № 105 от 30.06.2011 г. по т.д. № 944/2010 г., ІІ т.о. и др. при спор относно точния смисъл на договорни клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора, при спазване на предвидените в чл.20 ЗЗД критерии – при тълкуването да се търси действителната воля на страните; отделните уговорки в договора да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне и по изведения от жалбоподателката материалноправен въпрос: кога плащането на кредитор има погасителен ефект по смисъла на чл.75, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗЗД. Въпросът е свързан с довод на жалбоподателката по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, че въззивният съд неправилно, незаконосъобразно и необосновано е приел, че продавачът Е. П. е получила плащането на продажната цена, която купувачът М. Н., действащ като ЕТ с фирма „Б. – М. Н.“ е превел по сметка на М. Н. (по своя сметка, на себе си). Въпросът е обуславящ, тъй като, както беше посочено, въззивният съд е приел следното: По делото е безспорно установено, че продажните цени по двете процесни сделки са били преведени в пълния им размер от банковата сметка на купувача ЕТ (ЕТ с фирма „Б. - М. Н.“) по банкова сметка на съпруга на ищцата М. Н. (той е единият продавач и като ЕТ е и единствен купувач, платил е цената сам на себе си). Спорно е дали извършеното в полза само на единия продавач (М. Н.) плащане има погасителен ефект за задължението на купувача (ЕТ М. Н.), особено при положение, че съгласно действащия СК от 2009 г. доколкото паричните влогове не са посочени в нормата на чл.21, ал.1 СК, те са изключени от режима на съпружеска имуществена общност и са лично имущество на титуляря на влога. Съдът (въззивният съд) намира, че купувачът по сделката (ЕТ М.Н.) е изправна страна по правоотношението, като е изпълнил задължението си, произтичащо от договорната връзка (купувачът, който е и един от продавачите, е превел цената по своя банкова сметка). Въпросът е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение № 166/30.07.2014 г. по гр.д. № 5946/2013 г., на IV г.о. на ВКС, с което по материалноправния въпрос по приложението на чл. 75, ал. 2 ЗЗД – редовно ли е плащането, ако от обстоятелствата следва, че получилото го лице е надлежно овластено (относно приложението на чл.75 ЗЗД) е прието следното: Когато от обстоятелства недвусмислено следва, че лицето на което длъжникът престира, е овластено от кредитора, то длъжникът, действал добросъвестно, се освобождава от задължението си. Въпросът е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение № 114/17.01.2012 г. по гр.д. № 839/2010 г., на I т.о. на ВКС, с което по материалноправния въпрос по приложението на чл.75, ал.2 ЗЗД – за произнасяне по въпроса за погасителния ефект на извършено плащане по начин, посочен от кредитора е прието следното: По силата на чл.75, ал.2 ЗЗД длъжникът се освобождава от задължението, ако добросъвестно е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Длъжникът следва да е със съзнание, че изпълнява на кредитора като е положил дължимата грижа и от всички факти по изпълнението може да се направи извод, че подвеждането му е резултат на обективни условия. Жалбоподателката е освободена от заплащане на държавни такси. Воден от изложеното съдът