Определение № 1781 от 09.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2426/2022 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба на ответника „КАРОЛИНА КО“ ЕООД от 06.12.2024 г., с която се иска освобождаване на внесеното от него с платежно нареждане от 10.08.2022 г. обезпечение в размер от 60 832,61 лв., въз основа на което е спряно изпълнението на Решение № 384/25.07.2022 г. по в.т.д. № 139/2022 г. на АС-Пловдив. С последното е потвърдено Решение № 49/06.12.2021 г. по т.д. № 15/2021 г. на ОС-Смолян за осъждане на молителя да заплати на „ЕУ ПЛАНТС“ ООД, Великобритания, сумата от 51 492,44 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени във връзка с изпълнение на договор за превоз, ведно със законната лихва от 27.10.2020 г. до погасяването, както и разноски. С определение № 2428/18.09.2024 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на спряното от изпълнение въззивно решение. От представените към молбата доказателства се установява, че на 02.12.2024 г. молителят е заплатил на ищеца по банков път сумата от 42 111 евро с левова равностойност 82 361,95 лв., като получаването й не е било оспорено от ищеца в производствата, развили се по повод издаване на изпълнителен лист. Разликата до пълния размер на присъдените суми, формирани от главница, законна лихва и съдебни разноски, се твърди да е погасена чрез прихващане с насрещно вземане по фактура № 27527/2020 г. и чрез доплащане в размер 1 610,27 лв., извършено на 28.02.2025 г. С уточнителни молби от 28.04.2025 г. и от 29.05.2025 г. са представени доказателства относно активното вземане, изявлението за прихващане и доплащането на 823,32 евро (с левова равностойност 1 610,27 лв.). В указания срок за становище ищецът не е оспорил твърденията за погасяване на дълга по горепосочените начини. При тези факти съдът намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение е основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Ако обаче осъдителното въззивно решение не бъде допуснато до касационно обжалване или същото влезе в сила по реда на чл. 293 ГПК, внесеното обезпечение също подлежи на освобождаване, щом по делото има данни, че присъденото вземане е изпълнено, което следва целите на института на обезпечението. И в двата случая искането за освобождаване трябва да е направено в срока по чл. 82 ГПК. В настоящия случай въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, присъденото вземане е погасено, а молбата за освобождаване е подадена в едногодишен срок от влизане на решението в сила. Ето защо искането за освобождаване на обезпечението следва да се уважи. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение,