Решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010 г.

Решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. И., чрез пълномощника му адв. Г. М., против решение № 119 от 28.10.2009 г. по гр. д. № 283/2009 г. на Р. окръжен съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. [община] не изразява становище. Върховна касационна прокуратура, чрез прокурор Р., изразява становище, че са налице обективни важни обстоятелства за допускане на исканата промяна на имената на молителя и жалбата е основателна. С обжалваното решение е потвърдено решение № 162 от 11.06.2009 г. по гр. д. № 430/2009 г. на Р. районен съд, с което е отхвърлена молбата му за допускане промяна на имената му от К. Д. И. на К. Ж. Ч. на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР. Въззивният съд е приел, че не са налице условията на чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане на промяна на имената на молителя, тъй като не са нито осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, нито са налице важни обстоятелства, налагащи исканата промяна. С определение № 215 от 05.03.2010 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за същността на важните обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с други съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на III г. о. намира по поставения въпрос следното: Важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна. В този смисъл са и приложените решения по гр. д. № 4962/2007 г. на ВКС, IV г. о.; гр. д. № 167/2007 г. на ВтОС, с които е допусната промяна на собственото, бащиното и фамилното име на молителите. Касационната жалба е основателна. По делото е установено, че молителят е роден на 22.06.1985 г. и първоначално е записан с имената М. С. Е., а след припознаването му от Ж. Ч. А. за негово дете бащиното и фамилното му име са променени съответно на Ж. и Ч. През 1991 г. имената му са променени по воля на родителите му по реда на ЗИБГ (отм.) на К. Д. И. Установено е от свидетелските показания, че молителят е известен в обществото с имената К. Ж. Ч. - свид. И. го знае с тези имена откакто са се запознали, в училището се обръщали към него с името К., така го наричали съседи, приятели и колеги; свид. М. сочи, че го знае с името К., с това име се обръщат към него, както той, така и останалите им колеги, никога не се е представял с името по документ. Тези обстоятелства обуславят извод за основателност на молбата по чл. 19, ал. 1 ЗГР. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго от ВКС, с което да се допусне исканата промяна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение