Решение № 277 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1226/2010 г.

Решение № 277 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1226/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Национална компания Железопътна инфраструктура - С. против решение № 444/30.10.2010 г., постановено по гр. д. № 460/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Касационното обжалване е допуснато с определение № 171/4.02.2011 г. по въпрос от значение за точното приложение на закона - валидно ли е изменение в К., когато с него е продължен срока на действието му над максимално допустимите 2 години по чл. 54, ал. 2 КТ. Съставът на Върховния касационен съд приема следното: Общото правило на чл. 54, ал. 2 КТ определя срока на действие на колективния трудов договор на 1 г.. Възможни са и отклонения, доколкото са в рамките на предвиденото от законодателя - срокът на действие на договора може да бъде по-дълъг, но не повече от 2 години и това трябва да е уговорено от страните. Допустимо е и отделни клаузи да бъдат с по-кратък срок на действие от това на договора. Нормата е императивна, поради което и други отклонения от предвиденото в нея относно срока на действие на колективния трудов договор, са недействителни. Колективният трудов договор може да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда на неговото сключване, но само при съобразяване с разпоредбите на чл. 53 и 54 КТ /чл. 56 КТ/. Това значи, че изменението на клаузата за срока на действие на колективния трудов договор не може да е в противоречие с установената от законодателя максимална продължителност от 2 години. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и отхвърляне на исковете, както и присъждане на съдебноделоводни разноски. Ответникът по касация Е. П. С. не е отговорила по реда на чл. 287 ГПК. В съдебно заседание излага становище, че въззивният съд е приложил точно закона, произнасяйки се по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. Счита жалбата за неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид доводите на страните събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, намира, че въззивното решение е правилно като краен резултат. Пловдивският окръжен съд е уважил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, като е приел, че заповедта на уволнение на Е. С. е незаконна поради неспазена предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Въззивният съд е приел, че служителят се ползва със синдикална закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като това е предвидено в колективен трудов договор с двугодишен срок на действие до 1.01.2009 г. Между синдикатите и работодателя е постигнато споразумение от 18.12.2008 г. договореностите по този договор, включително по чл. 333, ал. 4 КТ да се прилагат до сключване на нов колективен трудов договор, което се е случило едва на 14.07.2009 г. Междувременно, на 29.03.2009 г. трудовото правоотношение с Е. С. е прекратено поради съкращаване в щата. Нормата на чл. 54, ал. 2 КТ е приложена неточно по съображенията, изложени в даденото от настоящия състав тълкуване в отговора по чл. 291 ГПК. Към датата на уволнение на С., не е действал валиден колективен трудов договор, който да е предвиждал предварителна закрила за синдикалните членове. Споразумението за продължаване срока на действие на договора от 2007 г. и след пределния двугодишен срок, определен императивно от законодателя, е по съществото си изменение на договора, което противоречи на чл. 56, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 2 КТ. Следователно, преди уволнението на С., не е било необходимо вземане на предварително съгласие от синдиката, в който членува служителя за уволнението му. Касационната инстанция, която следва да разреши спора по същество, намира, че уволнението е незаконосъобразно, но поради непроведен от работодателя подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, което е едно от твърденията на ищеца С. за незаконосъобразност на заповедта, с която е прекратено трудовото й правоотношение с ответника. Е. С. е била назначена на длъжността "главен юрисконсулт" при Национална компания "Железопътна инфраструктура" /Н./ с място на работа Железопътна секция П.. До 1.04.2009 г. при работодателя има общо 20 щатни бройки за юрисконсулт, разпределени в цялата страната в железопътни секции, енергосекции, в секции "Сигнализация и телекомуникация" и в управление движението на влаковете и гаровата дейност /У./. В П. по една щатна бройка съществува в железопътната секция, в енергосекцията, в секция "Сигнализация и телекомуникация" и в У.. След 1.04.2009 г е заличена само бройката за "главен юрисконсулт" в железопътната секция. Няма различия в длъжностните характеристики според вида на регионалното поделение на Н., в което е местоработата на юрисконсулта. Видно от доказателствата по делото, Е. С. в качеството й на главен юрисконсулт при Железопътна секция - П. е осъществявала и процесуално представителство в съдилищата от името на работодателя Н. по повод спорове, възникнали непосредствено с други негови регионални поделения. При така установеното по делото, преди уволнението на С., работодателят е следвало да извърши подбор между служителите - общо 4, заемащи длъжността "юрисконсулт" в регионалните поделения на Н. със седалище [населено място]. Обособени са четири структурни единици при един и същи работодател, които са в едно и също населено място, при сходни трудови функции за служителите и взаимозаменяемост между тях. Нарушението на чл. 329, ал. 1 КТ опорочава заповедта за уволнение. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, както и акцесорните претенции за възстановяване на работа и изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Решението на Пловдивският окръжен съд е със същия краен резултат по материалноправния спор, поради което следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение