Определение от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3212/2026 г.

Ответникът по искането – А. Д. Я., чрез адвокат М. Миронова, от АК – Плевен изразява становище за „неоснователност на искането за спиране на предварително изпълнение на решение по т.2.6 от Протокол № 6 / 25.02.2026 г. на ПК на ВСС, подадено от Г. С. Т.“. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира искането за допустимо като направено в хода на висящ съдебен процес и от лице с правен интерес – адресат на оспорения акт - решение по т.2.6 от Протокол № 6/25.02.2026 г. от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Разгледано по същество е неоснователно. Процесните решения, с които е назначен Г. С. Т. на длъжност „следовател“ в Окръжния следствен отдел в Окръжна прокуратура – Ямбол и е отказано назначаването на А. Д. Я. (т.2.16.4 от Протокол № 6/25.02.2026 г. от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет) подлежат на обжалване по реда на чл.187 от Закона за съдебната власт, в ал.1, на който е регламентирано, че жалбата спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго. Това означава, че съдът разполага с компетентност да допусне предварително изпълнение и тъй като няма изрично разписана процедура, следва да се приложи редът на АПК. В разпоредбата на чл. 167, ал. 1 АПК е предвидено, че при всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Условията, при които може да се допусне предварително изпълнение, са предвидени в чл. 60, ал. 1 АПК. Целта на допускане на предварителното изпълнение по реда на чл. 167, ал. 1 АПК е да се защити определен от закона интерес на правоимащо лице - издателят на административния акт (респ. значим обществен интерес чрез прокурора, действащ при условията на чл.16, ал.1, т.3 АПК) или лицето, за което този акт е благоприятен, за да се преодолее суспензивния ефект на подадената жалба. Наличието на предвидените по чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки не се презумира, а те подлежат на доказване от лицето/лицата, поискали допускане на предварителното изпълнение. Във връзка със заявените основания за допускане на предварително изпълнение молителят Т. е представил заповед № РД-08-22/2026 г. от 30.03.2026 г. на административния ръководител-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – гр. Бургас, с която е било прекратено трудовото му правоотношение на длъжността „прокурорски помощник“. Правото да се иска от съда на основание чл.167, ал.1 АПК допускане на предварително изпълнение на оспорен административен акт е субективно, акцесорно право. То няма съществуване вън и независимо от акта, който се оспорва по съдебен ред. Доколкото съществува издаден административен акт, предмет на съдебен контрол, би могло, при преценка на страна в производството, да се иска допускане на предварителното му изпълнение. С упражняването на това субективно право се въвежда нов, самостоятелен, макар и акцесорен предмет на съдебното производство, касаещ не законосъобразността, а предварителната изпълняемост на оспорения административен акт. За да се произнесе по това искане съдът извършва проверка на юридически факти, които нямат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт и които изрично са във връзка с основанията по чл.167, ал.1 и чл.60, ал.1 АПК. Ирелевантни за изхода от това производство са изразеното съгласие от кадровия орган за допускане на предварително изпълнение, тъй като последният е самостоятелен титуляр на субективното право да поиска такова по всички основания по чл.60, ал.1 АПК, касаещи обществения интерес, както и изразеното несъгласие от жалбоподателя, който по неизвестни за съда причини, коментира несъществуващо производство по чл.166 АПК, а не висящото такова по чл. 167 АПК. При всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Последният се произнася служебно по основанията изброени в чл.60, ал.1, предл.1-4 АПК и по искане на някоя от страните по чл.60, ал.1, предл. пето АПК. Представените от молителя доказателства не обосновават заявените налични основания по чл.167, ал.1 вр. с чл. 60, ал.1, пр. второ, четвърто и пето АПК. Изчакването на приключването на настоящото съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт не обосновава хипотезата на защита на особено важен интерес на страната. Същата макар и с прекратено правоотношение не доказва налични доходи и съществуващ жизнен стандарт, както и останалите твърдени обстоятелства, свързани със социалния статус на семейството ѝ. По изложените съображения заявеното искане по чл.167 АПК и на трите основания се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение