Определение № 5007 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3824/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. И. И., чрез адв. И. Мончев, против разпореждане № 20219 от 16.10.2024 г., постановено по адм. дело № 3904/2023 г. по описа на Административен съд - София–град (АССГ). Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), не е взел становище по частната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, Пето отделение, взе предвид следното: Производството пред АССГ е образувано по жалба на С. И. И., с твърдения, че е извършено незаконосъобразно действие като му е отказано издаване на протокол за личен обиск от служители на СДВР, на работа с автопатрул 505 на 03.03.2023г., автомобил рег. № [рег. номер]. С Определение № 9589/06.11.2023. АССГ е оставил без разглеждане жалбата на С. И. И. и производството по адм. дело № 3904/2023 г. на АССГ е прекратено поради неотстраняване на констатирани нередовности по подадената жалба, на осн.чл.158, ал.3 АПК. В определението е указано, че същото подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението на страните. Препис от определение № 9589/06.11.2023 г. е връчен на С. И., чрез процесуалния му представител адв. Мончев, на 16.11.2023 г. Определението е влязло в законна сила на 24.11.2023г. На 10.10.2024г. С. И. е подал молба по чл.161 АПК за възстановяване срока на обжалване на определение № 9589/06.11.2023 г., като е приложил и частна жалба до ВАС срещу определението. С разпореждане № 20219 от 16.10.2024г. АССГ е оставил без уважение молбата на С. И. И., подадена чрез адв. И. Мончев от 10.10.2024 г. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 9589/ 06.11.2023 г. и е върнал подадената на 10.10.2024 г. частна жалба на С. И. И., чрез адв. И. Мончев, като просрочена. В частната жалба, срещу разпореждането, са наведени доводи, които кореспондират с касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че пропускът от страна на процесуалния му представил да подаде частната жалба срещу определение 9589/06.11.2023 г. представлява особено непредвидено обстоятелство, което не е могъл да преодолее, предвид подготвените документи и заплатена държавна такса. Иска оспорения съдебен акт да се отмени. Частната жалба е процесуално допустима - същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, изпълнени са изискванията на чл. 231 АПК, жалбата е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното разпореждане Административен съд София–град е оставил без уважение молбата на С. И. И., чрез адв. И. Мончев, от 10.10.2024 г. за възстановяване на срока за обжалване на определение № 9589/ 06.11.2023 г. и е върнал подадената на 10.10.2024 г. частна жалба на С. И. И., чрез адв. И. Мончев, като просрочена. За да постанови разпореждането решаващият съд е приел, че искането за възстановяване на срока за обжалване на определение № 9589/06.11.2023 г. е неоснователно, тъй като пропускането на срока не се дължи на въвеждане на жалбоподателя в заблуждение от администрацията и липсват твърдения от страна на молителя за наличието на особени обстоятелства. Съдът е приел, че не са налице основания за възстановяване на срокове за обжалване, поради което е оставил молбата на С. И. без уважение. По отношение на подадената частна жалба против определение № 9589/ 06.11.2023 г., решаващият съд е приел, че същата е недопустима, като просрочена - подадената извън законоустановения преклузивен срок, поради което я е върнал. Така постановеното разпореждане е правилно. Основание за уважаване на искане по чл. 161, ал. 1 АПК е наличието на „особени непредвидени обстоятелства“, поради което правото на жалба не е могло да бъде упражнено своевременно. В АПК, съответно в ГПК, липсва легално определение на понятието "особени непредвидени обстоятелства". Съдебната практика приема, че същите следва да се определят с оглед на конкретиката на всеки отделен случай, въз основа на конкретните относими доказателства. При преценката на конкретните сочени обстоятелства следва да се отчита и фактът, че те трябва да бъдат обстоятелства, които жалбоподателят не би могъл да предвиди, дори и да е положил необходимите усилия и грижа. Това значи, че става въпрос за обстоятелства, които са извън обичайните, нормално очакваните и поради това предвидими. Наред с това, те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е в състояние да ги преодолее. Обстоятелствата трябва и да са особени, т.е. да са различни от обикновените, рутинните и да са попречили да се изпълни в срок съответното процесуално действие. С молбата за възстановяване на срока за обжалване С. И. е представил като доказателства подписана с квалифициран електронен подпис на адв. Мончев с времеви печат 23.11.2023 г. частна жалба против определение № 9589/06.11.2023 г., както и платежно нареждане с внесени 25 лв. по сметка на ВАС, във връзка с обжалването на определението на АССГ. Въпреки това не са представени доказателства, чрез които да се установи, че изпускането на срока е следствие на някое от законоустановените основания по АПК. Твърдяното опущение, изразяващо се в неподаване от страна на процесуалния пълномощник на молителя на подготвената частна жалба, ведно с описаните приложения, поради техническа грешка, не е основание за възстановяване на срока за обжалване, тъй като не са представени доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят не е могъл да преодолее, нито доказателства, че пропускането на срока е вследствие на въвеждане на жалбоподателя в заблуждение от администрацията. При тези данни обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че в случая не са налице предпоставките по чл. 161 АПК, тъй като от така представените доказателства не се установява, че пропускането на срока се дължи на въвеждане на жалбоподателя в заблуждение от администрацията, нито са налице особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят не е могъл да преодолее. По изложените съображения обжалваното разпореждане № 20219/ 16.10.2024 г., като постановено при липса на наведените в частната жалба доводи за отмяна, е валидно, допустимо и правилно и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК следва да се остави в сила. Видно от материалите по делото, приложена е частна жалба с вх.№29473/30.10.2024г. от С. И. срещу определение № 9589/06.11.2023г., адм.д. 3904/2023г. на АССГ, която е идентична с частната жалба от 10.10.2024г., приложена към молбата за възстановяване на срока за обжалване на цитираното определение, по допустимостта на която АССГ се е произнесъл с оспореното в настоящето производство разпореждане и съдът не дължи произнасяне. Предвид изложеното, Върховният административен съд, Пето отделение,