Решение № 4832 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13256/2015 г.

Решение № 4832 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13256/2015 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-В. Т. моли да бъде отменено като неправилно решение № 359/15.10.2015 г. по адм. д. № 867/2014 г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен РА № 041401444/06.08.2014 г. на ТД на НАП-В. Т. в частта, с която по ЗДДФЛ за 2007 г. е установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и съответните лихви; за 2008 г. и 2010 г. е установен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за внасяне и съответните лихви; за 2009 г. е установен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за сумата над 1108.91 лв и съответните лихви, и по КСО и ЗЗО за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са определени за внасяне вноски за самоосигуряващи се лица, включващи вноски за ДОО в размер на 7729.47 лв и лихви 6689.80 лв, вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 2639.86 лв и лихви в размер на 2162.90 лв и вноски за ЗО в размер на 3693.01 лв и лихви 1790.47 лв. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер 4183,60 лв. Ответникът по касационната жалба И. Х. Т., действащ като ЕТ "Т. Т.-И. Топалов", по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил ревизионен акт № 041401444/06.08.2014 г. на ТД на НАП В. Т., в частта, с която по ЗДДФЛ за 2007 г. е установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и съответните лихви; за 2008 г. и 2010 г. е установен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за внасяне и съответните лихви; за 2009 г. е установен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за сумата над 1108.91 лв и съответните лихви, и по КСО и ЗЗО за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са определени за внасяне вноски за самоосигуряващо се лице, включващи вноски за ДОО в размер на 7729.47 лв и лихви 6689.80 лв, вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 2639.86 лв и лихви в размер на 2162.90 лв и вноски за ЗО в размер на 3693.01 лв и лихви 1790.47 лв, като е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. За да отмени РА в частта, с която са определени задължения за осигурителни вноски за периода 2007 г. - 2010 г. за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО съдът е приел, че задължителните осигурителни и здравни вноски са определени на основание чл. 124а от ДОПК, който няма обратно действие и не е приложим за този период. В този смисъл е тълк. р. № 1/18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВАС. Р. в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗДДФЛ съдът е отменил РА за 2007 г., 2008 г. и 2010 г. и в частта за 2009 г. за определения данък над 1108,91 лв и съответните лихви като е приел, че разпитаните свидетели установяват предаване на суми на ревизираното лице през ревизираните години, представени са разписки за предаването на сумите, взел е предвид изчисленията на вещото лице на паричния поток, направени с включени суми, за които ревизираното лице поддържа, че е получило в заем и е приел, че само за 2009 г. е налице превишение на разходите над приходите на визираното лице в размер обосноваващ извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и на дължим данък в размер 1108,91 лв със съответните лихви. Съдът е приел, че А. П., който живее и работи в Австрия е предоставил на ревизираното лице 58 674 лв по три разписки от м. 12.2006 г., м. 12.2007 г. и м. 7.2008 г., за които вещото лице графолог е дало заключение, че подписите в разписките за броил сумата най-вероятно са положени от А. П. Доходите на П. за тези периоди са в размер около 77 000 лв, който не позволява предоставяне на почти три четвърти от дохода на трето лице /58 674 лв/. А. П. не е разпитан като свидетел, за да потвърди представените разписки, а заключението на вещото лице графолог не е категорично. В подкрепа на твърденията на ревизираното лице показания са дадени от св. Т. - сестра на П. и съпруга на Т. Т. - брат на ревизираното лице, чиито показания са противоречиви - присъствала при предаването на парите по коледа и нова година, не присъствала при съставянето на разписките, които били съставяни тогава, парите били дадени на двамата братя Иван и Т. Т. за земеделската дейност в оранжериите, а не само на ревизираното лице. Противоречията в показанията на заинтересуваната свидетелка неправилно са игнорирани от съда, който е достигнал до необоснован извод за предоставяне на сумата от 58 674 лв от А. П. на ревизираното лице по трите представени разписки при липса на доказателства за материална възможност на П. да предостави суми в посочения размер на ревизираното лице предвид доказателствата за доходите му и стандарта на живот в Австрия. Необоснован е изводът на съда и за предоставени по 9000 лв от Х. и В. Б. Последната е управител на счетоводната фирма обслужваща ревизираното лице. Св. Буюклиев е дал показания, че са дали 9000 лв заем на ревизираното лице еднократно, когато започнали да правят оранжериите. Според св. Буюклиева са дали по 9000 лв на ревизираното лице и съпругата му през 2009 г. Дава показания също, че е получила лихви за миналата година. По делото са представена годишни данъчни декларации на Б., в които не са отразени приходи от лихви с код 603. Св. Т. Т. - брат на ревизираното лице е дал показания, че оранжериите са закупени през 2007 г. и че след 2007 г. нямат други разходи за оранжериите, освен изплащане на кредит от ревизираното лице. Предвид противоречията в показанията на св. Б. и между тях и показанията на св. Топалов съдът не следваше да кредитира свидетелските показания за дадени в заем според единия свидетел 9000 лв, според съпругата му - 18 000 лв през 2009 г. Доводът за предоставен заем от Н. Н. през м. 12.2008 г. необосновано съдът е приел за доказан. Представената разписка и договор за предоставен заем от Николов не е подкрепена с никакви доказателства по делото, Николов не е разпитан като свидетел, за да потвърди данните в разписката, поради което изводът на съда за достоверност на тези данни е необоснован. Показанията на св. Т. Т. за предоставени от него суми на неговия брат - ревизираното лице противоречат на показанията на съпругата му св. Топалова и предвид неговата заинтересуваност на основание чл. 172 от ГПК следваше да не се кредитират от съда. Правилен е изводът на съда, че данъчната основа за всяка от годините следва да се формира в размер на превишението на разходите над приходите, изчислени на годишна база, а не като сбор от моментни превишения. В случая за 2007 г. в РА е прието начално салдо от 6500 лв, приходи в размер 30 425,39 лв - общо разполагаеми средства от 36 925,39 лв, разходи за годината в размер 59 963,72 лв, от които се определя превишение на разходи над приходите в размер 23 058,33 лв. Данъчната основа от дейността на едноличния търговец е 4577,54 лв, с която се формира обща данъчна основа от 27 635,87 лв. Платените осигуровки през годината са в общ размер 1316,04 лв, които следва да се спаднат от данъчната основа на основание чл. 122, ал. 2, т. 2 от ДОПК и остава данъчна основа в размер 26 319,83 лв, за която дължимият данък е 5232,76 лв, от който са внесени 177,53 лв и остава данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за внасяне 5055,23 лв, за който съответните лихви са в размер 3538,04 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2007 г. е определен данък за внасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер 5055,23 лв с 3538,04 лв лихви и в тази част следва да бъде отменено като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. За 2008 г. в РА е прието начално салдо от 19 423,12 лв, приходи в размер 35 763,71 лв - общо разполагаеми средства от 55 186,83 лв, разходи за годината в размер 94 947,13 лв, от които се определя превишение на разходи над приходите в размер 39 760,30 лв. От 1.01.2008 г. данъкът по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ е с различна данъчна ставка, като за дейността като едноличен търговец е определен данък 444,58 лв, след като от данъчната основа са спаднати внесените осигуровки. Данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер 39 760,30 лв, за която дължимият данък е 3976,03 лв, общо данъкът за 2008 г. по ал. 1 и 2 е в размер 4420,61 лв, от който са внесени 1031,33 лв и остава данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за внасяне 3389,28 лв, за който съответните лихви са в размер 1846,88 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2008 г. е определен данък за внасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер 3389,28 лв с 1846,88 лв лихви и в тази част следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. За 2009 г. в РА е прието начално салдо от 27 321,91 лв, приходи в размер 22000 лв - общо разполагаеми средства от 49 321,91 лв, разходи за годината в размер 69 600,17 лв, от които се определя превишение на разходи над приходите в размер 20278,26 лв. В този размер е определено превишението и в РА, поради което РА в тази част е законосъобразен и неправилно е отменен от съда частично. Общият данък за 2009 г. за внасяне е в размер1593,03 лв с 687,95 лв лихви. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2009 г. е определен данък за внасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер от 1108,91 лв до 1593,03 лв, съответните лихви до 687,95 лв и в тази част следва да бъде отменено като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. За 2010 г. в РА са приети приходи в размер 31 000 лв, разходи за годината в размер 27 736,95 лв, поради което не е налице превишение на разходи над приходите, както правилно е приел съда, който е отменил определеният в РА данък за внасяне 1880,54 лв с 618 лв лихви. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК за всяка инстанция в размер 1074,29 лв или общо в размер 2148,58 лв. Ревизираното лице има право на разноски по делото в размер 3325,55 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ревизираното лице 1176,34 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,