Определение № 12275 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10819/2023 г.

Образувано е по частна жалба на кмет на район „Западен“ при община Пловдив, чрез процесуален представител срещу определение № 8911/27.09.2023г., постановено по адм. дело № 8450/2023г. на ВАС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на касатора срещу протоколно определение от 07.06.2023г., постановено по адм. дело № 893/2023г. на Административен съд – Пловдив и е прекратено производството пред ВАС. В частната касационна жалба се сочи, че определението на тричленния състав на ВАС е неправилно, тъй като съдът не се е съобразил, че в частната жалба се твърди нищожност на съдебния акт постановен от АС – Пловдив. Непроизнасянето на ВАС по искането за нищожност е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява отказ от правосъдие. Моли съда да отмени оспореното определение и да се произнесе по съществото на спора. Ответната страна – Сдружение с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“ чрез процесуален представител оспорва частната жалба и моли съда да я остави без разглеждане. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като обсъди данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима, но неоснователна, предвид следното: С обжалвания съдебен акт е оставена без разглеждане частната жалба подадена от кмета на район „Западен“ при община Пловдив срещу Протоколно определение от 07.06.2023г., постановено по адм. дело № 893/2023г. на Административен съд Пловдив. С последното първоинстанционния съд е дал ход на делото по подадена жалба от Сдружение с нестопанска цел „Аз обичам Пловдив“ срещу Заповед № РД-09-126/28.04.2022г., издадена от кмета на район „Западен“ при община Пловдив, приел е представените по делото доказателства, задължил е ответника да попълни в цялост административната преписка, както и да представи договор № РЗ-ДГ-2/13.08.2020г. и е дал възможност на ответника да представи до следващо с.з. доказателства и да изрази становище по поставените от жалбоподателя въпроси. За да постанови своя акт тричленния състав на ВАС е приел, че обжалваното протоколно определение на АС – Пловдив от 07.06.2023г. е извън уредените хипотези на чл. 229, ал. 1 от АПК и жалбата срещу него се явява недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично посочени в закона. Правилно тричленния състав на ВАС е приел, че обжалваното протоколно определение на АС – Пловдив не попада в нито една от посочените хипотези. Предмет на протоколното определение е процедурен въпрос, свързан с даване хода на делото и събиране на доказателства. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, защото касае само и единствено процесуалното развитие на процеса. Не е налице и хипотезата по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, т. к. не съществува правна норма, в която изрично да е предвидена възможността за обжалване на посочената категория протоколни определения. Следователно, както правилно е приел и тричленния състав на ВАС протоколното определение от 07.06.2023г. на АС – Пловдив не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба, макар и по наведени доводи за неговата нищожност. На последващ инстанционен контрол ще подлежи съдебният акт с който или производството е прекратено или съдът се е произнесъл по съществото на спора. Именно при произнасяне на своя краен акт първоинстанционният съд ще се произнесе и по твърдяната недопустимост на жалбата срещу акта на административния орган, като тази преценка ще бъде обект на последващ контрол от ВАС. Наведените в частната касационна жалба доводи за нищожност на съдебния акт от страна на процесуалния представител на административния орган показват явно неразбиране на административното право и процес. За пълнота следва да се посочи, че един съдебен акт е нищожен когато притежава изключителен тежък порок, засягащ компетентността на издателя му, изразената в решението му воля или формата на акта. Непроизнасянето на съда в с.з. с което е даден ход на делото по направеното възражение за недопустимост на подадената жалба срещу административен акт не попада в нито една от хипотезите за нищожност, а освен това определението на АС – Пловдив с което е даден ход на делото, разпределена е доказателствената тежест между страните и са приети доказателства не попада и в хипотезата на чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК, тъй като тя касае само и единствено нищожност на съдебно решение. Не е налице и отказ от правосъдие, тъй като липсва годен съдебен акт, по смисъла на чл. 229, ал. 1 от АПК който да подлежи на съдебен контрол. Предвид горното като е оставил без разглеждане жалбата на административния орган и е прекратил съдебното производство на основание чл. 215, т. 4 от АПК, касационният тричленен съдебен състав е постановил правилно определение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Първа колегия, петчленен състав