Определение № 3522 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 825/2026 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от 27.05.2026 г. от Х. Г. Г., чрез адв. В. С. с искане да се измени постановеното по настоящото дело определение № 2574/18.05.2026 г., чрез намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна за изготвяне на отговор на касационната жалба. Заявява възражение за прекомерност на сторените разноски спрямо извършените от процесуалния представител правни действия, които се изразяват единствено в подаване на отговор на касационната жалба по дело, което не се отличава с фактическа и правна сложност. Насрещната страна – „Менпауър България, чрез адв. Г. Я. поддържа, че молбата с правно основание е неоснователна, тъй като доказателствата за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение са представени с отговора на касационната жалба и касаторът е можел да депозира становище и да направи възражение за прекомерност. Твърди, че уговореното възнаграждение не е прекомерно, тъй като е съответно на извършената работа. Претендират се разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима-депозирана е в срока по 248, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е основателна. Противно на доводите на насрещната страна, възражението за прекомерност е заявено своевременно от молителя, тъй като производството по делото е завършило с определение по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, постановено в закрито съдебно заседание и препис от отговора на касационната жалба, ведно с приложените доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение не е връчван на касатора-молител. При преценка дали заплатеното от насрещната страна по касационната жалба адвокатско възнаграждение е прекомерно, съдът е длъжен да съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената като обем и качество работа от процесуалния представител. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, което е задължително за съдилищата, при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери на Наредба №1/9.07.2004 г. на ВАдвС, респ. от ограничението на чл.78, ал.5 ГПК, с което чрез чл.36 ЗА се препраща към наредбата. При съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на производството по чл.288, ал.1 ГПК по трудов спор и извършената от процесуалния представител на насрещната страна работа, която се изразява единствено в изготвяне на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство, основателно се явява заявеното от молителя касатор възражение по чл.78, ал.5 ГПК, поради което уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба следва да бъде редуцирано до размер от 766,94 евро. В производството по чл.248 ГПК, разноски не се присъждат. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,