Определение № 5265 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 във вр. с чл. 201, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на „ВНВ ТРАНС 1“ ООД, приподписана от упълномощения адвокат А. Грънчаров, против разпореждане № РоткЗОП-69 от 27.03.2026 г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е отказано да бъде образувано производство по реда на ЗОП по жалба вх. № ВХР-605/11.03.2026 г. и жалбата е върната на оспорващото дружество. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради това, че с жалба с вх. № ВХР-424/10.02.2026 г. на КЗК дружеството е обжалвало решение по чл. 22, ал.1 ЗОП на кмета на Община Сливница, към която е била приложена квитанция за заплатена държавна такса, но производство не е образувано, следователно не е извършена „услуга“ от страна на компетентния държавен орган. При това, според жалбоподателя, след като последващата му жалба е насочена срещу същото решение, на същия възложител, по същата обществена поръчка и пред същия орган, а държавната такса по първоначално подадената жалба е била недължимо платена, същата е следвало е да бъде възстановена и няма пречка да се приеме като заплатена такса за втората жалба. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане. В срока по чл. 232 АПК не е постъпило възражение от ответника по частната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216а, ал. 1, изр. първо ЗОП. Разгледана по същество частната жалба неоснователна по следните съображения: Производството пред КЗК е било образувано по жалба на „ВНВ ТРАНС 1“ ООД, заведена в деловодството на КЗК с вх.№ ВХР-605/11.03.2026 г. срещу решение по чл. 22, ал. 1 ЗОП на кмета на община Сливница по „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЧАСТ ОТ СЪЩЕСТВУВАЩАТА ВОДОСНАБДИТЕЛНА СИСТЕМА И СЪОРЪЖЕНИЯ НА ГРАД СЛИВНИЦА, ОБЩИНА СЛИВНИЦА И ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИ КЛОНОВЕ - ВТОРИ ЕТАП“, с уникален номер с ЦАИС ЕОП: 00846-2026-0001. Във връзка с указанията на Комисията да представи държавна такса за образуване на производство в размер на 2300,81 евро /4500,00 лв./, с оглед приложеното копие от платена държавна такса в същия размер, но заплатена по постъпила жалба от същото дружество с вх. № ВХР-424/10.02.2026 г., „ВНВ ТРАНС 1“ООД е депозирал отговор с вх. към № 605/23.03.2026 г. С него е отправено искане до КЗК платената държавна такса по жалбата с вх. № ВХР-424/10.02.2026 г. да се счита като „недължимо платена, следва да ни бъде възстановена, но доколкото се касае за едни и същи страни, един и същ орган, обжалван един и същ акт, по една и съща процедура, то моля приемете тази такса, като платена за обжалване на решение по чл. 22, ал. 1 ЗОП на кмета на община Сливница по „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с описания предмет. За да постанови оспореното разпореждане № РоткЗОП-69 от 27.03.2026 г., председателят на КЗК е приел, че в ЗОП не е предвиден ред за връщане на платена държавна такса, а в общия нормативен акт, уреждащ тази материя - Закона за държавните такси и по-специално в чл. 46 от него е установено задължението за връщане по искане на заинтересованата страна само на недължимо платени такси. От това е формиран извод, че по настоящата жалба дружеството е следвало да представи държавна такса за образуване на производство в размер на 2300,81 евро /4500,00 лв./. Изложени са съображения, че документът за платена държавна такса е задължителен реквизит от жалбата и предпоставка за образуването на производство по разглеждане, а таксата е дължима към момента на подаване на жалбата, следователно в конкретния случай не са налице правни основания за връщането й на жалбоподателя. Обжалваното разпореждане е правилно. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при липса на образувано производство пред КЗК не се дължи такса по жалбата, защото по изказа на оспорващото дружество „няма извършена „услуга“ от страна на компетентния държавен орган. Според разпоредбите на чл. 201, ал. 1 и ал. 2 ЗОП председателят на Комисията за защита на конкуренцията не образува производство и връща жалбата с разпореждане, когато: 1. жалбата е подадена след изтичането на срока по чл. 197, ал. 1 и 2; 2. не са отстранени нередовностите в срока по чл. 199, ал. 4; 3. жалбата е подадена преди изтичането на съответния срок по чл. 100, ал. 3, 4 или 5 и чл. 179, ал. 1; 4. жалбата е оттеглена преди образуването му; 5. актът не подлежи на обжалване. От данните по делото се установява, че „ВНВ ТРАНС 1“ ООД е подало до КЗК жалба с вх. № ВХР-424/10.02.2026 г. срещу решение по чл. 22, ал. 1 ЗОП на кмета на община Сливница по „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЧАСТ ОТ СЪЩЕСТВУВАЩАТА ВОДОСНАБДИТЕЛНА СИСТЕМА И СЪОРЪЖЕНИЯ НА ГРАД СЛИВНИЦА, ОБЩИНА СЛИВНИЦА И ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИ КЛОНОВЕ - ВТОРИ ЕТАП“, по която е внесъл държавна такса за образуване на производство в размер на 2300,81 евро /4500,00 лв./. По тази жалба е отказано производство и макар по преписката да не е приложен съответният акт на председателя на КЗК, при справка в публичния регистър, поддържан на интернет страницата на Комисията се констатира, че с разпореждане от 13.02.2026 г. е постановен отказ с правно основание чл. 201, ал. 1, т. 3 ЗОП /https://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300072942/. Правоотношението, касаещо събирането на държавна такса за оспорване на акт на възложител пред КЗК, е публично по своя характер и се развива между органа по преразглеждане и оспорващия. Основанието за заплащане на държавната такса, в случаите когато е дължима, е оспорване чрез подаване на жалба, а не извършване на определено действие от страна на Комисията, както неправилно счита жалбоподателят. Внасянето на държавната такса е абсолютна процесуална предпоставка за редовността на жалбата и условие за бъде разгледана по съществото, по аргумент от нормата на чл. 199, ал. 3, т. 3 ЗОП, като при неизпълнение законодателят е предвидил санкцията за връщане на жалбата и отказ за образуване на производство. Освен това, законодателят не е поставил изискването за заплащането на таксата в зависимост от изхода на делото, т. е. жалбата да е допустима или по съществото на спора основателна, поради и което не е предвидено връщане на внесена държавна такса при недопустимост на жалбата и отказ за образуване на производство по ЗОП, по която жалба е била внесена държавна такса в размер на 2300,81 евро /4500,00 лв./ и чието връщане се претендира. В конкретния случай, както правилно е преценил председателят на КЗК, не са били налице основанията за връщане на заплатената държавна такса по първата подадена жалба. На първо място, специалните норми на ЗОП не предвиждат в случаите на отказ да се образува производство пред КЗК, на изрично предвидените в чл. 201, ал. 1 ЗОП основания, да се възстановява внесената държавна такса. На следващо място, неоснователно частният жалбоподател се позовава на общото правило на чл. 4б от Закона за държавните такси /погрешно посочено като чл. 43/, тъй като таксата не е недължимо платена, независимо от обстоятелството, че както с жалба с вх. № ВХР-424/10.02.2026 г., така и с жалба вх. № ВХР-605/11.03.2026 г. се оспорва един и същи акт на възложителя и производството по двете жалби се развива между едни и същи страни. По първата жалба е постановен отказ на основание чл. 201, ал. 1, т. 3 ЗОП, като такса за това производство се дължи на общо основание, в изпълнение на изискването по чл. 199, ал. 3, т. 3 ЗОП. Следователно, за да бъде редовна втората подадена от „ВНВ ТРАНС 1“ООД жалба, към нея също следва да се приложи документ, удостоверяващ плащане на такса в размера по чл. 1, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите, които се събират за производствата по Глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд. В случая, с писмо с изх. № СНР-203/19.03.2026 г. са били дадени указания да бъдат отстранени констатираните нередовности в срока по чл. 199, ал. 4 ЗОП, жалбоподателят не е приложил съответния платежен документ, а единствено е развил пред КЗК съображения за недължимо платена такса по първата жалба. Поради това, като е отказал образуване на производство по жалба вх. № ВХР-605/11.03.2026 г. и е върнал жалбата на оспорващото дружество, председателят на КЗК е постановил правилно разпореждане, съобразено с нормата на чл. 201, т. 2 ЗОП, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание на чл. 216а, ал. 1 във вр. с чл. 201, ал. 2 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,