Определение № 459 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12143/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. В. А. от гр. София, чрез адв. Д. Петров и адв. Е. Милчев, против Определение № 36014 от 03.11.2025 г., постановено по адм. д. № 9484/2025 г. по описа на Административен съд- София град, с което исковата молба на частната жалбоподателка срещу Столична дирекция на вътрешните работи е оставена без разглеждане, а производството по делото, образувано по предявените от частния жалбоподател обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. В срока по чл. 232 от АПК не е постъпило възражение от насрещната страна. Частната жалба е подадени в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на Н. В. А. против Столична дирекция на вътрешните работи, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, подробно индивидуализирани като период и като размер в исковата молба. В изпълнение на Определение № 31384/25.09.2025 г. за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на констатирани от съда нередовности на същата, процесуалният представител на ищцата е депозирал от нейно име молба от 08.10.2025 г., с която, наред с другите уточнения на фактическите и правни основания на предявените искове, е заявил, че вредите, чиято обезвреда се търси, произтичат от оттеглен административен акт - Заповед № 534/01.01.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца“ и от незаконосъобразна, алтернативно нищожна Заповед за задържане на лице с рег. № 338433–4/02.01.2025 г. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че исковете, с които е сезиран, са недопустими, тъй като не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК и въпросът за това налице ли е нищожен или оттеглен административен акт не може да се разгледа инцидентно от съда, сезиран с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според АССГ горният извод се налага от факта, че за да е налице оттеглен административен акт, следва същият да е преразгледан по предвидения в чл. 91 от АПК ред, което в случая не е сторено.Връщането на СУМПС на лицето, от което същото е отнето,е в резултат не на оттеглянето на административния акт за прилагане на ПАМ, а на прекратяване на действието й занапред. Отделно от горното съдът е развил и доводи за липса на данни заповедта за задържане на лицето да е била оспорена, което води до недопустимост и на втората претенция. Съдът е заключил, че приложението на чл. 204, ал. 3 от АПК в случая би довело до това АССГ да се произнася по законосъобразността на административни актове, които не са оспорени по съответния ред с цел компенсиране на този пропуск. Оспореното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Действително, видно както от първоначалната искова молба, така и от уточнението й, ищцата претендира настъпването на вреди от оттеглен административен акт - ЗППАМ и незаконосъобразен, алтернативно нищожен административен акт - заповед за задържане на лице. При така очертаните искови претенции неправилен е решаващият извод на съда за недопустимост на исковете поради липсата на упражнено право на жалба от страна на адресата на административните актове. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на незаконосъобразния административен акт по съответния ред, според ал. 2 от същия законов текст искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт, а съгласно ал. 3 от чл.204/АПК когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В случая се претендира обезщетение за вреди от оттеглен и в условията на алтернативност – от нищожен административен акт. Съдът е следвало да изиска административната преписка и след това да прецени налице ли е оттеглен административен акт, съответно –дали този оттеглен административен акт е законосъобразен или не, което е въпрос на основателност на предявения иск, а не въпрос на неговата допустимост. Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК въвежда изискването, за да е допустим иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди,причинени от административен акт, този акт да е предварително отменен по съответния административен или съдебен ред, само в случаите, в които вредите се претендират от незаконосъобразен административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.3 от АПК, съставляваща изключение от въведения с чл.204,ал.1 АПК принцип, когато се претендират вреди от оттеглен или нищожен административен акт/ в случаите, в които същият не е обжалван на другите основания за незаконосъобразност, освен нищожността /, въпросът се разглежда по същество от съда, сезиран с исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Доколкото претенцията за вреди от заповедта за задържане на лице от органите на МВР е предявен с алтернативното твърдение за нищожност на заповедта, от които вредите се претендират, приложение намира изключението на чл.204, ал.3 от АПК – съдът се произнася за това нищожна ли е заповедта или не по съществото на спора. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че определението на АССГ, с което е оставена без разглеждане исковата молба на Н. В. А. против Столична дирекция на вътрешните работи и производството по делото е прекратено, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото– върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение