Определение № 278 от 29.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2896/2018 г.

Производството е с правно основание чл. 282 ал.2 т.1 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 7095 от 27.07.2018г. от касатора С. Р. М. от [населено място] с искане за спиране на изпълнението на осъдително въззивно решение № 762 от 30.03.2018г. по в.гр.д. № 3368/2017г. на Апелативен съд С.. С разпореждане от 30.07.3018г., молбата е оставена без движение, като са дадени указания за внасяне в 7-дневен срок от получаване на съобщението на присъдената сума от 164 137.57лв., включваща главница от 123 377.76лв. и 40 759.81лв., обезщетение за забава, като в противен случай искането ще бъде оставено без уважение. За указанията на съда, молителят е уведомен лично на 21.08.2018г., но по специалната сметка на съда не е внесъл посочената сума. На 28.08.2018г. е подал молба с вх.№ 7737, с която потвърждава искането си. Уведомява съда, че е внесъл на 20.06.2018г. по сметка на ответното дружество [фирма] сумата от 123 377.76лв., в потвърждение на което представя платежно нареждане и становище от [фирма], изразено в молба до ЧСИ Р. В., с което потвърждава получаването на сумата. Представя и Съобщение за наложена възбрана от ЧСИ върху общо шест недвижими имоти /един самостоятелен обект и върху идеални части от други пет имота/, като изразява становището си, че възбраненото имущество е достатъчно да покрие евентуалните загуби на ищеца и без внасянето по специалната сметка на съда на останалата част от присъдената с въззивния акт сума от 40 759.81лв. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази така направеното искане за спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение, гореизложеното и материалите по делото, намира същото за неоснователно по следните съображения: Съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК, след направено искане, касационният съд може да спре изпълнението на въззивно решение за парично вземане, само при представяне на надлежно обезпечение в размер на присъдената сума. В настоящия случай, присъдените суми са 123 377.76лв./главница/ и 40 759.81лв./обезщетение за забава/. Сумата от 123 377.76лв., с оглед представените от молителя доказателства /платежно нареждане от 20.06.2018г. /е заплатена и същият няма интерес от спиране на изпълнението на нещо, което доброволно е заплатил. За сумата от 40 759.81лв., молителят не е представил надлежно обезпечение. Представените доказателства за наложена от съдия изпълнителят възбрана върху негово имущество не дават основание за обратен извод, защото възбраната не е надлежно обезпечение, по смисъла на приложимата в случая разпоредба на чл.282 ал.2 т.1 ГПК. /За молителя остава възможността, при представяне на доказателства за такова, да подаде нова молба с искане за спиране/. Предвид изложеното, Върховният касационен съд