Определение № 17 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 707/2012 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена на 7 март 2012 г. от [фирма] –с. Ж., област С. молба за отмяна по т.т. 1 и 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК на влязло в сила въззивно решение № 298 на Сливенския ОС, ГК, от 20.ХІ.2009 г., постановено по гр. дело № 190/06 г., с което е бил обявен за окончателен предварителен договор от 22.ІІ.2001 г., сключен между К. Х. С. от Б. и дружеството настоящ молител с предмет продажба на дворно място с площ от 480 кв.м., находящо се в [населено място] и представляващо УПИ ХІV-301 от кв. 39 по плана на това село, ведно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня, срещу платената уговорена цена от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, като на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД същият търговец-обещател е бил осъден да заплати на купувача С. - по частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД - неустойка в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ за периода от 5.ІІІ.2001 г. и до датата на влизане в сила на конститутивното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Твърденията на д-вото молител са, че това влязло в сила въззивно решение на Сливенския ОС, в частта му досежно уваженият иск с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, било основано на друго /влязло в сила на 8.ІХ.2009 г./ въззивно решение на Бургаския ОС по гр. дело № 83/2008 г., признаващо за установено, че екземплярът от предварителния договор, представен от търговеца-обещател бил неистински документ, понеже съдържал дописване на допълнителен текст, а именно „…в случай, че в срок до 01.03.2001 г. възстанови платената от купувача сума, ведно с лихва от 05% на ден”. И понеже последното било отменено от ВКС - по реда на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, на основание оправдателната присъда, издадена от ОС-Бургас по н.о.х.д. № 166/07 г., а при повторното разглеждане на спора във въззивната инстанция установителният иск на К.. Хр. С. бил отхвърлен в частта му, с която първостепенният съд бил приел за установено, че имало дописване в процесния предварителен договор между страните по спора от 22.ІІ.2001 г., налице били основанията по т. 1 и по т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК, след като в пр-во по чл. 288 от процесуалния закон ВКС, ГК, ІV-то отд. със свое определение № 1545 от 8.ХІІ.2011 г. по гр. дело № 459/2011 г., не бил допуснал до касационно обжалване това последно въззивно решение на Бургаския ОС по гр. дело № 1393/2010 г. По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответникът по молбата за отмяна К. Х. С. от Б. е изразил чрез процесуалния си представител по пълномощие становище, че същата е процесуално недопустима, а по същество- неоснователна. Инвокирани са доводи, че подаването й е станало след изтичането на всеки един от двата 3-месечни преклузивни срока по т. 1 и съответно по т. 3 на чл. 305, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че подадената от [фирма] – [населено място], област С. молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Сливенския ОС е процесуално допустима. Съображенията за това са следните: Във връзка с релевираните две основания в молбата си за отмяна подателят й се позовава на два съдебни акта: 1/ Решение № VІ-82/18.ХІ.2010 г. на Бургаския ОС, ГК, VІ-и с-в, постановено по гр. д. № 1393/2010 г.; 2/ Решение № 1545/8.ХІІ.2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, постановено по гр. дело № 459/2011 г., с което не е било допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на ОС-Бургас и така последното е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна, основана на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е тримесечен, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който той е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. В процесния случай търговецът молител се позовава на влязло в сила на датата 8 декември 2011 г. въззивно решение на ОС-Бургас, докато молбата за отмяна датира от 7.ІІІ.2012 г., т.е. подаването й е станало в пределите на този тримесечен срок. На второ място, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК, в хипотеза, когато решението, чиято отмяна се претендира, е било основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено, срокът за подаването на молбата за отмяна е тримесечен, считано от деня на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането на последния в сила. Предвид горната констатация същото се отнася и досежно спазването на този срок за подаване на настоящата молба за отмяна. С оглед изложеното се налага извод, че и по двете релевирани в нея основания /т.т. 1 и 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК/ настоящата молба за отмяна на [фирма] - Б. се явява подадена в пределите на съответния преклузивен срок, поради което няма процесуални пречки тя да бъде допусната до разглеждане по същество. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение