Определение № 8718 от 24.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4298/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Настоящият състав се е произнесъл с определение № 4998 от 11.05.2026г. по частна жалба на С. П. С., понастоящем в затвора – [населено място]. С него е оставено в сила определение № 8025/24.09.2025 г., постановено по адм. дело № 954/2023 г. по описа на Административен съд-Бургас /АдмС Бургас/. По делото е постъпила частна жалба от лицето, в която се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, въпреки неговата окончателност, поради което е поискана отмяната му. В частната жалба се оспорва недопускането на правна помощ на лицето поради неговата правна неграмотност. Делото е върнато на състава за произнасяне по твърдението за необходимост от правна помощ от председателя на Трето отделение на ВАС по повод постъпила допълнителна частна жалба срещу разпореждане за връщане на предходната частна жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като разгледа искането намира същото за неоснователно. С оспореното в настоящото производство определение е било оставено в сила определение №8025 от 24.09.2025г., постановено по входящ номер № 7601 от 16.07.2024 г.към адм. дело № 954/2023г., на Административен съд (АдмС) – Бургас, с което е върнато искането на лицето за отмяна на влязло в сила определение № 1146 от 09.02.2024г. по адм. дело № 954/2023г. по описа на Бургаски административен съд, тъй като правилно съдът е отказал първоначално допускането на правна помощ за лицето. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 Закона за правната помощ /ЗПП/, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда. В случая, с оглед характера на производството, не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. По преценка на съда безплатната правна помощ за процесуално представителство се предоставя, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи, съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Независимо от последното, дори и при наличието на доказателства за липсата на парични средства у молителя, съдът има право да откаже правната помощ по чл. 21, т. 3 ЗПП, когато констатира, че предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. /чл. 24, т. 1 и 2 ЗПП/. С оглед доказателствата по делото, настоящият състав на съда приема, че в случая не са налице предпоставките по чл. 23, ал. 3 ЗПП. Предвид горецитираната правна уредба и естеството на повдигнатия спор, не е налице и предпоставката по т. 1 на чл. 24 ЗПП, доколкото предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея. При това, интересите на правосъдието не изискват в случая участието на адвокат, като процесуален представител на жалбоподателя в производството. Воден от изложеното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение на основание чл. 213а, ал. 3 АПК