Решение № 6 от 2.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 184/2014 г.

Решение № 6 от 2.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 184/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] - [населено място] срещу решение № 469/14.10.2013 на Пловдивски апелативен съд по гр. д. № 748/2013 г. на Трети търг. състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 199 постановено на 09.05.2013 г. по т. д. № 582/2012 г. на ОС-Пловдив, В ЧАСТТА, с която касаторът е осъден да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на [фирма]/в ликвидация"- [населено място] сумата от 5 090,04 лева, до размера, на който ответникът се е обогатил за сметка на ищеца вследствие ползване на далекопровод "Отклонение ТП Конски дол" -собственост на ищеца, без да има основание за това, както и 475 лева - лихва за забава върху горната сума за периода: 05.08.2011 г. - 31.12.2011 г. и разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. С определение постановено по чл. 288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса: на каква база следва да се определи обезщетението за неоснователно обогатяване до размера, до който ответникът се е обогатил за сметка на ищеца вследствие ползване на електрически далекопровод-собственост на ищеца, без да има основание за това. Констатирано е, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС Р № 179 от 18.05.2011 г. по т. д. 13/2010 г. на Второ т. о. -основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният далекопровод "Отклонение ТП Конски дол"е собственост на ищеца на счетоводните записване на същия, от които се установява, че същият е отразен като дълготраен актив на дружеството-ищец и представлява част от капитала му. Съдебният състав е счел за неоснователно възражението на ответника, че е придобил далекопровода чрез изтекла в негова полза придобивна давност, доколкото го е ползвал в периода 1999 г. -12.01.2012 г. Основал се е на липсата на субективното намерение на това дружество да ползва съоръжението като свое, което следва от писменото предложение, отправено от негова страна от 16.12.2009 г., с което е предложил на ищеца изкупуването на далекопровода. С оглед изложеното и на база заключението на СТЕ изслушана по делото, съдът е заключил, че ответникът е използвал за пренос от негова страна на ел. енергия през процесния период далекопровода "Отклонение ТП Конски дол"-собственост на ищеца, без да има основание за това, поради което и искът се явява основателен и доказан до уважения размер от 5090,04 лева, определен от вещото лице при определяне наемната цена за съоръжението, без да е ползвана за това. Относно правните въпроси, по които е допуснато въззивното решение до касационно обжалване: Съгласно отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, застъпен в цитираното по-горе решение на ВКС по чл. 290 ГПК: Р № 179 от 18.05.2011 г. по т. д. 13/2010 г. на Второ т. о., то при ползуване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕР Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ., енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло дадения отговор на въпроса в цитираното решение по чл. 290 ГПК, постановено от друг състав на ТК на ВКС. За процесния период 01.01.2009 г. -31.12.2011 г. е действала нормата в ал. 7 на чл. 117 ЗЕ в ред. обн. в ДВ бр. 74/2006 г, според която: Собствениците на електрически уредби и съоръжения са длъжни да предоставят достъп на преносното, съответно на разпределителното, предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители. Цената за предоставения достъп се определя по методика, одобрена от комисията, която методика, според цитираната задължителна съдебна практика е приложима при определяне на размера на обезщетението, което енергийното дружество следва да заплати за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. По основателността на касационната жалба. Същата се явява основателна. Решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено като неправилно, но поради това, че се налага назначаване и изслушване на нова експертиза за определяне на обезщетението, което енергийното дружество следва да заплати за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, на база съответната методика по ал. 7 на чл. 117 ЗЕ в ред. обн. в ДВ бр. 74/2006 г., одобрена от регулаторния орган и приложима за конкретния процесен период, делото трябва да бъде върнато на Апелативен съд П. за ново разглеждане от друг състав. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение