Определение № 1913 от 14.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. В. К. срещу разпореждане № 6003/09.12.2025г. по гр.д.№ 242/25г. по описа на САС, с което е върната касационната жалба на К. срещу постановеното по делото въззивно решение № 714/28.05.2025г. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение с твърдението, че не е подписвал пълномощно в полза на адв. Е. Д., на която е връчен за него препис от въззивното решение, а нему не е изпращан препис от същото. Към жалбата е приложено незаверено копие от подаден от жалбоподателя сигнал до Районна прокуратура - София, с който последната е уведомена, че положеният от името на К. подпис за клиент в адвокатско пълномощно за адв. Е. Д., представено по гр.д.№ 433/25г. по описа на ОС Кюстендил и по гр.д.№ 242/25г. по описа на САС, не изхожда от него. Частната жалба е допустима и неоснователна. Съображенията на настоящия състав са следните: Въззивно решение № 714/28.05.2025г. по гр.д.№ 242/25г. по описа на САС е връчено на ищеца К. чрез адв. Е. Д. на 09.06.2025г. Пълномощното за адв. Д. се намира на лист 24 от първоинстанционното дело на ОС Кюстендил, носи подпис за клиент В. К. и важи до приключване на производството пред САС. На 28.08.2025г. и на 02.09.2025г. ищецът е подал касационна жалба и молба за възстановяване срока за касационно обжалване, където е заявил, че е узнал за решението едва на 28.08.2025г., защото не е бил своевременно уведомен от пълномощника си. В обяснителна записка от 03.09.2025г. е посочил обстоятелства, според които адв. Д. го е подвела и оставила без защита, а на 16.09.2025г. е оттеглил дадените на адв. Д. пълномощия по делото. При тези данни, изводът в обжалваното разпореждане, че едномесечният срок за касационно обжалване е започнал да тече на 09.06.2025г., когато решението е надлежно връчено на ищеца чрез упълномощения му адвокат Е. Д., е изцяло законосъобразен. Касационната жалба, като депозирана на 28.08.2025г., е просрочена и като такава подлежи на връщане. Жалбоподателят не е посочил и поискал ангажиране на доказателства в подкрепа на заявеното за първи път с частната жалба твърдение, че подписът за клиент в пълномощното на лист 24 от първоинстанционното дело не е негов. Сигналът до РП София е негодно доказателствено средство за обстоятелството налице ли е валидно учредена представителна власт; назначаване на съдебно графологична експертиза не се иска. Няма основание да се приеме за установено, че подписът в пълномощното не изхожда от жалбоподателя, от чието име е положен. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение