Определение № 477 от 19.12.2016 г. на ВКС по д. № 5010/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на И. К. срещу определение на ВКС, трето гр. отделение по ч.гр.д. №3208/16 г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно определение, постановено в заповедно производство. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното определение и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима, но неоснователна. С обжалваното определение е прието, че частната касационна жалба на И. К. е подадена срещу постановено в заповедното производство въззивно определение, което съгл. т.8 от ТР №4/13 г. ОСГТК не подлежи на касационен контрол. Заповедното производство по същество е двуинстанционно, като по силата на чл.274, ал.4 ГПК постановените в това производство определения не подлежат на обжалване пред ВКС и това се отнася както до преграждащите въззивни определения, така и до тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси от предмета на заповедното производство. В нормативната уредба не е предвидено изключение, аналогично на предвиденото за обезпечителното производство в чл.396, ал.2 ГПК, поради което постъпилата частна касационна жалба е недопустима, като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен акт. Погрешното посочване в диспозитива на въззивното определение, че подлежи на обжалване пред ВКС, не поражда за страната право на жалба, каквото процесуалният закон не предвижда. Тези изводи съответстват на закона и цитираната задължителна практика по прилагането му. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждане на районния съд за връщане на възражението на И. К. - като процесуален субституент на длъжника [фирма], [населено място], срещу заповедта за изпълнение, наистина е преграждащо по см. на чл.274, ал.1,т.1 ГПК, но с оглед двуинстанционния характер на актовете в заповедното производство, не подлежи на касационно обжалване, както е прието в обжалваното определение на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, друг състав на трето г.о.