Решение № 217 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2012 г.

Решение № 217 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 364/18.III.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд /В./ от 14.VI.2012 г. по гр. д. № 267/2012 г. в частта относно присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. по касационната жалба на [фирма] София. Обжалването е допуснато в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса "от кой момент следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди". Ответниците по касационната жалба П. В. Ц. от [населено място] и третото лице-помагач [фирма] В. не са заявили становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид следното: С атакуваното решение В. е отменил решението на В. РС от 08.I.2012 г. по гр.д. № 1157/2011 г. в отхвърлителната му част за разликата над 9000 лв. до 15000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на П. В.Ц. още 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, станала на 14.VII.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 14.VII.2009 г. до окончателното им изплащане. Във връзка с претенцията за присъждане на законна лихва върху това обезщетение съдът е приел, че такава се дължи от датата на увреждането. В решение № 510/30.ХI.2010 г. по гр. д. № 1923/2009 г., постановено от ВКС IV ГО по реда на чл. 290 и следв. ГПК, е прието, че меродавният момент за определяне размера на обезщетението е към постановяване на съдебния акт, а не към момента на злополуката; по този начин се осъществява на практика духа и смисъла на чл. 52 ЗЗД, изискваща съобразяване с критерия за справедливост, относим и към определяне на обезщетенията по чл. 200 КТ; именно защото това е меродавният момент за определяне на обезщетението, законната лихва върху главницата се дължи от момента на влизане в сила на решението - в случая това на ВКС като необжалваемо. ВКС на РБ, състав на IV ГО, счита за правилно разрешението на поставения материалноправен въпрос, дадено от въззивния съд в атакуваното решение. Страните по едно правоотношение трябва да изпълняват задълженията си по него точно, включително в уговорения или в предвидения в закона срок, с настъпването на който вземането става изискуемо. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Ако не е изпълнено в срок парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той дължи от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт - увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т. е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ. Касационната жалба на [фирма] София относно решението в допуснатата му до касационно обжалване част съдържа оплакване за неправилно приложение на чл. 86, ал. 1 ЗЗД - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се изменение на решението в тази му част. Претендират се и разноски. Касационната жалба е неоснователна. С оглед изложените в отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, съображения, които не следва да се приповтарят, законосъобразно въззивният съд е определил моментът, от който ответникът, сега касатор, дължи законна лихва върху присъденото в негова тежест обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупването на бедрена кост на дясно бедро и лезия на голям мускулен клон на артерия - настъпването на 14.VII.2009 г. на факта на физическото му увреждане при изпълнение на възложената му от ответника трудова функция вследствие паднала от височина кофражна греда. Ето защо решението в тази му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,