Определение № 692 от 19.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 616/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. П. С. от Б. против определение № 912/7.04.2011 г. по в.ч.гр.д. № 196/2011 г. на Благоевградски ОС, с което се връща въззивна частна жалба, всъщност възражение по чл.423 ГПК, против заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по ч.гр.д. № 1331/2010 г. на Благоевградски РС. Ответникът по частната жалба П. лизинг България Е.-С. е подал отговор, че възражението по чл.423 ГПК е недопустимо, тъй като има оспорване-възражение по чл.414 ГПК, респективно предявена искова молба. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че длъжникът не е изпълнил дадените му указания да внесе държавна такса в размер на 445.61 лв., поради което въззивната частна жалба е върната и производството по делото е прекратено. Обжалваното определение е неправилно. Не е подадена въззивна частна жалба, а възражение по чл.423 ГПК. Едновременно с него длъжникът не се е възползувал от възможността по ал.1, да упражни и правата си по чл.413 и чл.419 ГПК. Затова, в случая държавна такса не се дължи. Това е така, защото ако възражението се уважи, заповедта не се отменя и остава да съществува в правния мир, като само се възстановява положението, което би съществувало, ако длъжникът бе подал възражение по чл.414 ГПК, а по последното не се дължи държавна такса. По изложените съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. При новото разглеждане на делото, следва да се обсъди довода в отговора на Е., че в случая възражение по чл.423 ГПК е недопустимо, тъй като вече има възражение по чл.414 ГПК, респективно предявен иск. Водим от горното, ВКС-І т.о.