Определение № 50160 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3865/2019 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД [населено място] срещу решение № 1085/08.05.2019 г. по в.гр.д. № 3344/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 23.04.2018 г. по гр.д. № 14333/2016 г. на СГС и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.124 ГПК в отношенията между Г. В. М. и „Юробанк България“АД /като правоприемник на Алфа банк – клон България АД/, че задълженията на Г. В. М. за сумите: 18 206,83 лв. главница; 1241,60 лв. договорна лихва за периода от 16.08.2009 г. до 14.03.2010 г.; 9,30 лв. наказателна лихва за периода от 16.08.2009 г .до 14.03.2010 г.; и 1156,14 лв. съдебни разноски и законната лихва от 17.05.2010 г., като погасени по давност, не се дължат. В същата са наведени твърдения от касатора /взискател в изпълнителното производство/, че всяка година, считано от образуване на изпълнителното делото против ищеца, е правил искания за извършване на изпълнителни действия, които са прекъсвали давността, в т.ч. и през 2013 г., 2014г. и 2016 г. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след образуване на изпълнителното дело в продължение на две години от 15.10.2010 г. до 15.10.2012 г. взискателят не е правил искания за извършване на изпълнителни действия и по делото не са били извършвани изпълнителни действия до 01.07.2013 г На посочената дата било изпратено ново запорно съобщение, а на 19.07.2013 г. била депозирана молба от взискателя, с която бил поискан опис на движими вещи. Съдът е приел е, че от 15.10.2010 г. до 15.10.2012 г. е изтекъл предвидения в чл. 433, ал.1 т.8 ГПК двугодишен срок, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено на 15.10.2012 г. и е без значение, дали съдебният изпълнител е издал нарочен акт за това. Посочено е, че при прекратен изпълнителен процес, посочването от ответника на нов изпълнител способ през 2013 г. не може да бъде зачетено като действие прекъсващо давността, и тъй като петгодишната погасителна давност е изтекла на 05.10.2015 г., а искането делото да се изпрати на друг ЧСИ е направено едва на 18.10.2016 г., поради което е прието, че искът е основателен. Понастоящем е образувано тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК по три правни въпроса, свързани с изпълнителното производство, третият от които е: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“. Отговорът на този въпрос е от значение за изхода на конкретния спор и настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Предвид на горното и на осн. чл.292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение